Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 9

Уил напрегна въображението си, за да може да си представи системата за управление на С-141 — една сложна комбинация от хидравлични и електрически мотори, които движат огромната Т-образна хоризонтална площ на опашката нагоре и надолу, позволявайки поддържането на балансиран полет. В случай, че кабелите на тези мотори не са замръзнали в максимално горно положение, Колинуд би могъл да лети нормално като изключи съответните мотори. Но при осем градуса повдигане на носа и неизвестна повреда в елеваторите става въпрос за тежка авария, която заплашва живота на екипажа…

— Направихте ли контролна проверка на уредите?

— Да, сър. Системата за хоризонтален полет прави каквото си иска, но мисля, че ще можем да я овладеем и да приземим машината. Разбира се, ако не блокират и елероните… В един момент щурвалът също блокира на крайно предно положение и това ни лиши от възможността да наведем носа! Наложи се да предприема завой от 45 градуса, за да не влезем в свредел!

Уестърман ясно си представи сериозното лице на Джим Колинуд на фона на кокпита. Той беше сравнително млад командир, но въпреки това един от най-добрите пилоти в ескадрилата. Посред нощ, по време на полета си над Атлантическия океан, Уестърман го беше засякъл във Военновъздушната база Торехон край Мадрид, където VC-137 кацна за междинно зареждане. Екипажът се радваше като деца на Коледа от възможността да летят на правителствен самолет с отлично зареден бар и плюшени килими. По време на полета Уил ги инструктира подробно за секретната мисия, след това ги остави в столицата на Саудитска Арабия Риад и отлетя за „Сенди 101“, където трябваше да уреди останалите подробности около мисията. Джим Колинуд и хората му трябваше да си починат добре, след което трябваше да присъстват лично на товаренето и подготовката на избрания за полета С-141, който трябваше да изкара във въздуха една наистина тежка неделна нощ. Но явно не бяха избрали подходящия С-141В…

— Къде се намираш в момента, Джим? — попита Уестърман.

— На шейсет километра от вас, височина четири хиляди метра, продължавам да се снижавам… — Командирът замълча за момент, после добави: — Нямам представа какво още ще излезе от строя, но всички на борда сме единодушни, че тази птичка трябва да бъде приземена…

— Задръж така, две-четиридесет — каза в микрофона Уестърман и се извърна към Джери Ронсън: — Свържи се с Фара по сателитния телефон. Запознай ги със ситуацията, накарай ги да прехвърлят сведенията на ВВК на Скот, поискай метеосправката за района на Риад и Дахран… — Пръстът му отпусна бутона за пауза на микрофона: — Две-четиридесет, тук Рамрод. Как сте с горивото?

— Ами… Момент така… Седем хиляди литра. Не е съвсем достатъчно за Дахран, ако това имате предвид, сър… А до час в околностите на Риад се очаква нова пясъчна буря. Знам, че те са по-добре оборудвани и разполагат с достатъчно хора, но вие сте най-подходящата база в района… Освен това пренасяме някои… хм… някои неща, от които се нуждаете…