Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 8

Първият проблем беше да събере екипажите си, разпръснати между Щатите и Залива и изпълняващи полети за ВВК с „достопочтените старци“ на ВВС — товарните самолети С-141В. Това се оказа едно доста голямо предизвикателство.

Уестърман насочи вниманието си към хапката огретен, която от доста време се поклащаше на върха на вилицата му. Куп калории, рече си той. Слава богу, че беше от хората, които могат да ядат колкото искат и въпреки това не качваха дори грам от личното си тегло. Истинска благословия за човек, който обича да си хапва. А и това тук съвсем не изглеждаше зле, особено като се вземе предвид факта, че е приготвено от военнополева кухня. Картофите тъкмо потънаха в устата му, когато гласът на майор Ронсън пропука в мембраната на портативната радиостанция, взета назаем от ЦУП. Глас, който потрепваше от тревога.

Уестърман бързо преглътна и с уверено движение вдигна радиостанцията пред устата си.

— Слушам.

— Полковник, трябва да се върнете тук. Полетът, който очакваме, току-що мина на нашите честоти и докладва за проблем. Командирът иска да говори директно с вас.

— Какъв проблем?

Миг колебание, после Ронсън отвърна:

— Тежка повреда в системата за управление, сър.

Уестърман покри за броени секунди разстоянието от палатковия лагер до ламаринената барака на ЦУП. В мига, в който пресованата метална врата се затръшна с глух тътен зад гърба му, малкото помещение се изпълни от звучния и познат глас на командира на товарния самолет С-141, чието управление бяха поели:

— Моряк Зулу, как ме чувате? ВВК пет-нула-две-четири-нула търси Рамрод!

Напрежението му се долавяше във всяка изречена дума. Ситуацията явно е сериозна, помисли си Уестърман, отчитайки самообладанието на пилота, който все пак бе използвал кодовото му име.

— Тук Рамрод, две-четиридесет — каза той в микрофона, който му подаде дежурният сержант. Очите му се насочиха към смрачаващата се пустиня оттатък малкото квадратно прозорче. — Какво се е случило?

— Тежка повреда в елеваторната система, сър. Още не можем да установим причините й. На излитане от Риад получихме 8-градусово повдигане на носа, което трябваше да се изключи автоматично на височина 10 000, но не го направи. Бяхме принудени да прекъснем механично действието на системата, но това доведе до блокаж на електрохидравличната система. Лостът за ръчно управление отказа, след което опитахме да изключим цялата хидравлична система и още какво ли не, но резултат няма… Лашкаме се нагоре-надолу, защото се включва системата за автоматичен контрол на хоризонталното положение. Полетът е възможен само ако повдигнем или наведем носа максимално… Средно положение няма! Вече двадесет минути подскачаме из небето като някаква жаба, опасявам се, че може да счупим опашката!