Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 11

Но този млад човек бе поискал доброволно да бъде включен в екипите със специално предназначение и бе показал впечатляващи умения както в процеса на тяхното сплотяване, така и в изслушването на индивидуалните мнения. Дори Уил беше научил някои нови неща, докато го наблюдаваше как прави инструктаж и осъществява тренировъчни полети.

Взе микрофона и потърси с пръст бутона за включване. Възнамеряваше да напомни на Колинуд, че като командир на самолета е длъжен да приземи машината лично, от лявото място в кабината — според изискванията на ВВК. Но после се спря. Трябваше да му се довери, защото Колинуд знаеше правилата.

Мислите му бяха прекъснати от поредното включване на радиото.

— Рамрод, две-четиридесет. За сведение ви съобщавам, че вече заемаме позиция на заход, разстояние четиридесет и пет километра.

— Разбрано, две-четиридесет — отвърна Уестърман, познал гласа на първия лейтенант Джеф Райс. Откакто този младеж бе постъпил в ескадрилата, той се чувстваше специално отговорен за него, още повече след избирането на екипажа на Колинуд за изпълнител на тази истинска и доста опасна специална мисия — първата след операция „Справедлива кауза“ в Панама. Беше победил изкушението да позвъни на Уолт Райс и да му съобщи, че синът му се насочва в погрешна посока; че това ще доведе до неудобно положение както бащата, така и сина.

— Полковник?

Джери Ронсън беше придърпал стола си към предния ъгъл на ЦУП — там, откъдето започваше дългият почти пет метра плот, минаващ под големия правоъгълен прозорец, който заемаше цялата стена. Вляво от него светеха екраните на УКВ радиостанциите, вдясно бяха компютрите и високочестотните сателитни приемници. Лицето му издаваше силно притеснение, сякаш се объркваше от всичката тази електроника, струпана около него.