Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 232

— Улучи го! Улучи го! — изкрещя извън себе си Дъг.

После стисна лоста и започна серия от бързи маневри, тъй като това, което допреди миг беше вражески изтребител, изведнъж се беше превърнало в пламтящи отломки, които трябваше да бъдат избягнати.

Хеликоптерът рязко се наклони наляво. Внезапно осъзнал, че в мерника му вече няма мишена, Уил бавно отмести пръст от спусъка и замаяно се огледа. В следващия миг се обърна назад, срещна погледа на Дъг и на лицето му появи необичайно широка усмивка. Десният му палец се стрелна нагоре и почти опря в прозрачния купол.

Пилотът на водещия Ф-15 на въздушния патрул с недоумение вдигна глава. Преди малко радарът му бе фиксирал целта и ракетите въздух-въздух започнаха да приемат електронно подадената информация. Но сега заобиколената с червено кръгче точка на екрана изведнъж се стопи и на мястото й започна да мига бавнодвижещ се обект — най-вероятно това, което АУАКС беше идентифицирал като хеликоптер.

— Добър изстрел, Рейнджър едно-нула-едно — прозвуча в шлемофона му гласът на дежурния диспечер.

Пръстът му механично натисна бутона на предавателя.

— Говори Рейнджър едно-нула-едно, изобщо не съм произвел изстрел — съобщи той. — Нямам представа кой го свали.

* * *

Уил се промъкна обратно в пилотската кабина и се изправи до Дъг. Широката му усмивка помръкна в момента, в който се обърна да погледне на север.

— О, господи! Още изтребители!

Дъг рязко се обърна, огледа димните следи и двойните опашки.

— Това са наши ийгъли — обяви той. — А ние летим във вражески хеликоптер. Намери нещо бяло и започвай да го размахваш така, сякаш от това зависи живота ти!

За негова изненада Уил спокойно кимна с глава, измъкна чифт дамски пликчета от бял найлон и му ги показа:

— Взех ги назаем от госпожа Абас…

Дъг се разсмя и започна завой по посока на лагера, който беше забелязал преди малко. Вече не му беше толкова трудно да поддържа ниската скорост на движение.

— Ще летя максимално бавно, за да не предизвикам натискането на спусъка от някой нервак там долу — обясни през рамо той.

— Не можеш да управляваш това нещо бавно — предупредително промърмори Уил. — Нали те видях какво щеше да направиш преди малко — когато се опита да увиснеш…

— Хей, аз просто се уча — подвикна Дъг. — За съжаление минавам доста съкратени курсове, но се справям… — После лицето му отново стана сериозно: — А ти наистина трябва да размахаш това нещо, дето е в ръцете ти…

* * *

На пет километра разстояние от тях пилотът на водещия Ф-15 прецени, че не бива да стреля по хеликоптера, който се намираше твърде близо до базата. От няколко минути насам радарът и насочващото устройство на ракетата издаваха напълно синхронизиран сигнал — знак, че целта е стабилно прихваната.

Но пилотът се опасяваше, че останките на хеликоптера ще паднат върху лагера. Освен това, все още съществуваше известен шанс в него да се окажат бегълци, които по неизвестни причини не бяха чули многобройните радио предупреждения да не прелитат над лагера.