Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 230

МИГ-ът рязко започна да набира височина, тъй като позицията му за стрелба стана твърде опасна. За да продължи с атаката, беше необходимо да започне снижение.

Дъг с усилие задържа движението по права линия, в същия миг очите му зърнаха нещо на земята, малко вляво от тях.

— Хей, Уил, долу има някаква база! — извика той.

Не получи отговор, но главата на Уил вече беше напълно неподвижна в капковидната купола. Изглеждаше така, сякаш тялото му е приведено над нещо.

Дъг продължаваше да гледа наляво, въпреки че натискаше педалите за десен завой. Дали така му се привиждаше, или върху покрива на една от палатките действително беше изрисуван американския флаг?

Може би, рече си с въздишка той. Може би…

Хеликоптерът най-сетне се подчини и започна да прави десен завой, очите му механично потърсиха изтребителя. Той не се виждаше никъде и това му се стори твърде заплашително.

Насочи машината на север, поддържайки кръговото движение. Само по този начин можеше да открие навреме димната следа на противника. Слънцето вече се показваше на хоризонта. Ако изгрее преди поредната атака, ще се опитам да заема позиция между изтребителя и него, рече си Дъг.

Обърна се и хвърли един поглед към товарния отсек. Шакир се беше вкопчил в жена си, а тя притискаше децата към себе си. Вторият войник кротуваше, от поведението му беше ясно, че единственото му желание е да оцелее.

Огледа внимателно арматурното табло, опитвайки се да отгатне какво означават надписите на арабски. Мигащи червени лампи липсваха, нищо не показваше, че са получили сериозни щети от куршумите, които ги улучиха преди малко.

Къде, по дяволите, изчезна този изтребител?!

Почти си позволи лукса да си представи, че МИГ-ът е бил принуден да прекрати атаката, когато над главата му, в позиция десет нула-нула, изведнъж се появи тънка димна следа.

Господи, Исусе Христе! Мръсникът се гмурка!

* * *

Последен заход, каза си иракският пилот. Този път нямаше да позволи на проклетия хеликоптер да се измъкне. Можеше да се върти в кръг колкото пожелае, но отвесното връхлитане от голяма височина и с голяма скорост щеше да осигури необходимата точност на стрелбата.

Усети рязкото ускорение и нагласи кръстчето на мерника, готов за всякакви действия от страна на мишената. Планът вече беше изкристализирал в главата му — стреля, обръща на север и рязко набира височина. Веднага, след което катапултира, просто за да изпревари ракетата, която вероятно ще бъде изстреляна след него. Решителният миг беше близо. Концентрира се, сбрал на топка целия си опит и инстинкт за оцеляване. Последните изстрели не биваше да пропуснат целта.