Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 229

Изтребителят стабилизира и се понесе право към тях. Пилотът вероятно бе сложил пръст на спусъка и чакаше подходящия момент. Главата на Уил продължаваше да се скрива и показва в плексигласовата си „шапка“ — факт, който свидетелстваше, че приятелят му все още не беше разгадал как се стреля с бордовото оръдие.

Сега!

Лявата ръка на Дъг рязко върна газта, хеликоптерът започна да пропада като камък. Свиването на корема го накара да изпита неприятното усещане, че излизане от това пикиране няма. Линейната им скорост беше почти нула.

* * *

На шест километра в южна посока се намираше един американски лагер, в центъра на който бързо се събираше тълпа от възбудени хора. Гледката на дуела между хеликоптера и изтребителя съветско производство беше колкото странна, толкова и забавна. Докато войниците гледаха, по радиото полетяха заповеди за готовност на зенитните батареи, които охраняваха базата.

На борда на „Корона“ посрещнаха с недоверие съобщенията за двубоя, които пристигаха от наземните наблюдатели. Разбира се, те допускаха, че може би става въпрос за някакво бягство, но кой бягаше — хеликоптерът или изтребителят?

— Вероятно хеликоптера — изрази мнението си дежурният диспечер. — Вече един час следя движението му, което е неотклонно на юг. А изтребителят е вдигнат да го спре.

Замълчаха и проследиха на екрана светлите точки на Ф-15, които в момента бяха само на четири минути път от мястото на стълкновението и бързо го наближаваха.

* * *

Хеликоптерът беше стабилна като вързана патица мишена в мерника на иракския пилот изтребител. Той просто не можеше да повярва на очите си. Но собствения му радар показваше, че е взет на мушка от няколко американски изтребители, въоръжени с ракети с топлинно насочване. Изстрелване все още нямаше, но иракският пилот си даваше сметка, че му остава твърде малко време.

Но имаше и един жокер. Докато хеликоптерът е във въздуха, американците едва ли ще предприемат атака, преди да направят едно проучвателно облитане. Това може би щеше да му даде шанс за още един удар.

Пилотът стабилизира изтребителя и използва рудана, за да хване целта в кръстчето на мерника. Пръстът му се плъзна върху спусъка и зачака. Необходимо беше да се приближи още малко, още съвсем мъничко.

Той добре знаеше, че хеликоптерът е въоръжен с едно мощно бордово оръдие, но екипажът насреща явно не знаеше как се стреля с него.

На радара му се появи още една мигаща точка, което означаваше прихващане от нов противник. Планът бързо се оформи — тъй като няма да има време за бягство, ще изпълни заповедта за сваляне на хеликоптера, а след това моментално ще катапултира.

И без това този самолет вече никога нямаше да полети. Американците просто нямаше да му дадат време да достигне до някаква писта.

Пилотът отново насочи вниманието си към целта, която помръдваше в кръстчето на мерника.

Но изведнъж се оказа, че нея я няма!

* * *

Дъг отново върна газта, опитвайки се да прекрати рязкото пропадане. Имаше намерение да увисне още веднъж, но машината отказа да се подчини. Внезапно полетяха назад, люшнаха се встрани, завъртяха се около оста си и отново се понесоха напред. Изпита чувството, че всеки момент ще изпусне контрола над управлението. Изтребителят все още се прицелваше в една точка на около двеста и петдесет метра по-нагоре, но Дъг ясно видя как пилотът му прави нужните корекции и пуска нов ред трасиращи куршуми. Един от тях улучи витлото с оглушителен трясък, други няколко продупчиха обшивката на товарния отсек и бръмнаха като разсърдени оси.