Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 341

Мейв пък създаваше впечатлението, че е умряла в съня си, без да подозира, че той ще е вечен. Гледайки прекрасното й лице с восъчния гланц на бяла незапалена свещ, Сандекър я оприличи на спяща красавица, която нямаше да се събуди от ничия целувка.

Джордино коленичи до Пит, отказвайки да приеме, че приятелят му е мъртъв. Той леко разтърси рамото му.

— Дърк! Кажи ми нещо, приятел!

Сандекър понечи да издърпа Джордино.

— Свършил е — прошепна той опечален.

Тогава, толкова неочаквано, че двамата мъже се смразиха на място, очите на Пит бавно се отвориха. Той се загледа в Сандекър и Джордино с неразбиращ поглед и изглежда изобщо не ги позна. Устните му потрепнаха и отрониха:

— Да ми прости господ, но аз я изпуснах.

Пета част

Прахта се сляга

58.

Този път нямаше и следа от напрежението, което изпълваше парижката заседателна зала по време на предишното съвещание. Сега атмосферата беше спокойна, дори ведра. Събрали се да обсъдят последните сделки от международния си задкулисен бизнес, директорите на многостранния съвет по търговията се държаха по-свойски един към друг.

Когато и последният стол около дългата абаносова маса се зае, председателят изчака тихите разговори да замлъкнат и обяви съвещанието за открито.

— Господа, много неща се случиха от последната ни среща. Тогава ние бяхме изправени пред заплаха, засягаща международните ни операции с диаманти. Сега, благодарение на природна прищявка, ненавременната смърт на Артър Дорсет осуети плана за разбиването на диамантения ни пазар.

— Така му се пада на тоя боклук! — вметна през смях изпълнителният директор на диамантения картел. Той едва ли съзнаваше, че триумфът и въодушевлението, които го изпълваха, се дължи на факта, че надвисналата заплаха бе премахната случайно, без дори да се води някаква битка.

— Ами да! Точно така, пада му се! — извикаха едновременно няколко гласа.

— Радостен съм да ви съобщя — продължи председателят, — че пазарната цена на диамантите се е повишила рязко през последните няколко дни, докато цените на цветните скъпоценни камъни съществено са спаднали.

От другия край на масата заговори сивокосият мъж, принадлежащ към едно от най-богатите семейства в Америка и бивш държавен секретар.

— Какво може да възпре директорите на „Дорсет Майнинг Консолидейтид“ да продължат осъществяването на програмата на Артър за обезценяване на диамантите по цялата му дълга верига от бижутерски магазини?

Белгийският индустриалец от Антверпен махна с ръка, преди да се намеси.

— Артър Дорсет беше мегаломан. Чувството му за величие го караше да пренебрегва другите. Той ръководеше минните си операции и организацията по продажбите без съвет на директори. Артър беше едночленен оркестър. Не вярваше на никого. Като се изключат редките случаи, когато наемаше външни съветници и изстискваше от съответния мъж или жена всяко полезно мнение, преди да ги захвърли на улицата, той оглавяваше напълно сам „Дорсет Консолидейтид“, без никой друг до него.