Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 340

Роторите тъкмо се завъртяха, когато към вертолета се затича О’Тул, размахвайки енергично ръце. Джордино отвори страничния прозорец и подаде глава.

— Реших, че трябва да ви уведомя — провикна се над шума от двигателя О’Тул. — Моят радист току-що получи съобщение от един кораб с помощи. Забелязана е бедстваща яхта да дрейфува на около двайсет и четири километра северозападно от острова.

Безпокойството, изписано по лицето на Джордино, изчезна.

— Спрели ли са, за да проверят за оцелели?

— Не. Яхтата била много разбита и изглеждала празна. Капитанът много правилно преценил, че първата му задача е да стигне до острова с лекарския екип на борда.

— Благодаря ви, майоре. — Джордино се обърна към Сандекър. — Чухте ли всичко?

— Чух! — отвърна Сандекър с рязък тон. — Хайде, вдигай тая машина във въздуха!

Джордино нямаше нужда от подканване. Десет минути след като бяха излетели, те забелязаха яхтата почти на мястото, съобщено от капитана на кораба. Тя се подмяташе безжизнена сред прииждащите вълни. Беше нагазила ниско във водата с наклон от десет градуса наляво. Надводните й части като че ли бяха пометени от гигантска метла. Величественият й някога сапфиреносин корпус беше обгорял до черно, палубите й бяха покрити с плътен слой сива пепел. Тя беше минала през ада.

— Летателната площадка изглежда чиста — отбеляза Сандекър.

Джордино изравни вертолета с кърмата на яхтата и предприе бавно снижаване под лек ъгъл. По морето не се виждаха бели „зайчета“, което предполагаше слаб вятър, но движението на яхтата и наклонът й затрудняваха кацането.

Той намали мощността и закръжи под ъгъл, съвпадащ с този на яхтата, приготвяйки се да се спусне, когато яхтата се издигне на гребена на някоя вълна. Улучвайки момента, „Агуста“ даде газ, увисна за няколко секунди във въздуха и се спусна към наклонената палуба. Джордино веднага сложи спирачки, за да задържи вертолета на място и изключи двигателя. Кацнаха благополучно и сега мислите им се изпълниха от страх какво ще заварят в яхтата.

Джордино скочи пръв и бързо застопори с въжета вертолета за палубата. Двамата спряха за миг да си поемат въздух, после прекосиха палубата и влязоха в главния салон.

Още щом видя двете неподвижни тела, свити в единия ъгъл на салона, Сандекър се обнадежди и заклати глава.

Той стисна за миг очи, преборвайки се с дълбоката си мъка. Такова страхопочитание внушаваше жестоката гледка, че го скова напълно неподвижен на място. Двамата не издаваха никакви признаци на живот. Скръб прободе сърцето му. Прикованият му в тях поглед се изпълни с тъга и смут. Явно, че и двамата са мъртви, помисли си той.

Пит държеше Мейв в прегръдките си. Едната страна на лицето му представляваше маска от засъхнала кръв от юмрука на Будика. Целият му гръден кош отпред и отстрани също бе окървавен. С обгорените дрехи, опърлените вежди и коса и изгарянията по лицето и ръцете му той приличаше на човек, жестоко осакатен от взрив. Изглежда, бе умрял в мъки.