Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 45
Тони Стронг
Седемнадесет
— Всичко е тук — каза Франк. За първи път, откакто го познаваше, тръпка на вълнение премина по лицето на детектива. Той четеше писмото на Воглер за трети или четвърти път. — Боже мой, всичко е тук.
Д-р Литмън не отговори. Тупкането на молива по устните й беше единственият звук, който се чуваше.
— Точно това е, което очаквахте — каза й Клер. — Всичко, за което говорихте, той го написа. Насилието, болката, контролът.
Моливът продължи да тупка.
Франк четеше на глас:
— „Мускусната миризма на твоята възбуда изпълва стаята като сладникав парфюм от рядко цвете или орхидея, излъчваща божествения си аромат само когато вехне и загнива…“ Това са пълни гадости, Кони.
Тупкането спря.
— Той може да е слязъл в книжарницата и да е направил копие на това от някоя от многото книги за възрастни. То със сигурност е необичайно, но не мога да сложа ръка на сърцето си и да кажа, че само убиец може да го направи — каза д-р Литмън.
— Обаче той не изключва себе си.
— Да, не се изключва. Засега.
— И така, какво ще правим?
Д-р Литмън се обърна към Клер.
— Възможно е той просто да се колебае. Ти трябва да му покажеш, че си по-силна, отколкото те смята. Отговори му, напиши му нещо в същия дух, но по-твърдо.
— Искате аз да го напиша? Не може ли вие?
Д-р Литмън поклати главата си.
— Ох! Защо мислиш, че те карахме да губиш толкова време с тези уебсайтове? Това трябва да бъде твоят глас или гласът на човека, за който се представяш.
Като седеше пред лаптопа, Клер се спомни, че е правила много по-трудни неща, че веднъж даже излезе на нюйоркските улици да продава пуловери от хипопотамска вълна.
От Клер Роденбург [[email protected]]
Скъпи Кристиан,
Благодаря ти за фантазията. Тя е прекрасна. Но повярвай ми, Кристиан, нещата, които ми изброяваш, донякъде са скучни за мен. Нещата, които харесвам… ме плашат с това, че са много крайни. Боже, защо ли ти разправям всички тези странности? Понякога гледам на нещата, които ме запалват, които ме унижават, които ме правят безсилна, уязвима и уплашена и си мисля, че с мен нещо не е наред или че донякъде съм странна.
Казвам ти го само, защото чувствам, че ти наистина ме разбираш. Винаги се притеснявам да не би това, което ти пиша, да е неправилно. По-добре да се сбогуваме сега, докато не сме стигнали твърде далеч.
Написах нещо сама. Кажи ми ако ти харесва.
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Клер,
Каква необикновена жена си ти наистина. С нетърпение очаквах да се върнеш. Междувременно тук ще намериш нещо, което е по вкуса ти.
Във втората си фантазия за Клер Кристиан описваше как ще завърже очите й и ще я бие с колан. Той пишеше:
Коланът оставя следи по тялото ти. Това е змия, дълга черна серпантина, която пропълзява по извивката на съвършените ти гърди, по вдлъбнатината на мишницата ти, по издатината в слабините ти и по набъбналото езиче между бедрата.
Ти трепериш. Змията изпълзява назад. Но тя само се отдръпва, за да събере сили за ухапването.
Ти се напрягаш в очакване на почивката, чувстваш, че нещо докосва устните ти — краят на колана. „Целуни го“ — заповядвам аз и ти покорно допираш устните си до меките, жестоки устни на змията. Тук има пауза. И изведнъж ти изпищяваш. Чувстваш сладкото, остро ухапване на зъбите й по корема и по гърдите си.
Аз казвам спокойно: Един…
