Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 44
Тони Стронг
Изведнъж Клер осъзна, че плаче под маската. Тя не знаеше защо. Това беше така внезапно и неочаквано, като кръвотечение от носа. За нея, способна да подчинява чувствата на волята си, такъв гаф беше толкова обезпокояващ, колкото и самите сълзи.
Когато сцените свършиха, тя свали маската и седна, дълбоко вдишвайки въздух, за да се успокои. Отначало другите помислиха, че се преструва. После един след друг млъкнаха.
Пол се приближи и клекна до нея, за да са на една височина.
— Добре ли си?
Тя кимна, но не можа да отговори.
— Понякога така става с маските — каза той спокойно. — Ако те изпитват, и ако си добър, тогава те карат ти да им плащаш за това, че ги използваш.
По пътя за гадния си апартамент тя се отби в оптиката. Избра си очила с телена рамка и ги сложи, като се погледна в огледалото. Станаха. Бяха тип „Обидено момиче“. Тя замислено кимна на своето отражение.
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Това звучи очарователно, Клер. Надявам се, че ако си още в града, бихме могли да довършим нашия разговор и да се почерпим?
— Не можем още да рискуваме — категорично каза д-р Литмън. — Клер не е готова, нито пък аз.
От: Клер Роденбург [[email protected]]
Благодаря ти, но в момента отсъствам от града, обаче запазвам имейла си.
Не знам защо ти наприказвах всички тези неща за себе си. Вероятно защото самотните пътувания ме правят замислена или меланхолична, в зависимост от перспективата.
Оттогава мина много време, но беше вълшебно. Едновременно и омагьосващо, и ужасяващо и вълнуващо.
Клер
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Ако все още се нуждаеш от рамо, на което да поплачеш…
Имам две, и те са на твоето разположение.
От: Клер Роденбург [[email protected]]
Благодаря ти. Наистина ли мога да ги имам?
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Наистина можеш. Имаш ли нужда от нещо друго?
От: Клер Роденбург [[email protected]]
Добре, щом питаш… но може би ще бъде прекалено много…
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Какво е това? Моля те, моите вечери сега са дълги и самотни, а аз мразя да мисля за теб, Меланхолия в Мемфис, или където и да си ти.
От: Клер Роденбург [[email protected]]
Добре… липсват ми фантазиите, които той ми пращаше.
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
В случая, това, което ще ти изпратя, може да ти прави компания в пътешествията ти.
