Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 53

(Много години по-късно, когато Хенри вече беше болен от сифилис и аз го разхождах из двореца в количката му, той не спираше да ме пита как съм успял да опитомя кучето. От уважение към паметта на Кастор така и не казах истината на стария мошеник.)

На следващата сутрин аз, Бенджамин и новият ни спътник, който настоя да спи в леглото ми, се присъединихме към Корнелий в къщата на пазача в имението Малвъл. В един момент с предводителя на Нокталиите останахме насаме и аз се възползвах от случая, за да го попитам какъв е бил този прах и откъде беше научил за подаръка от Хенри. Корнелий се ухили. Белите му и остри зъби ми напомниха за Кастор.

— Колкото до гатанката — отвърна ми той, — няма гатанка, която да ме озадачи, мастър Шалот. А що се отнася до подаръка, граф Егремонт подари на Хенри две кучета. Вашият крал заяви, че му трябва само едното, но имаше намерение да даде другото на някой от своите приятели, който най-малко очаква такъв подарък. Когато чух за гатанката, си спомних, как Хенри се кискаше, планирайки подаръка си — Корнелий сви рамене. — Пък Кастор обича анасоново семе. Всички кучета го обичат. Дай му малко и ще ти е верен до гроб.

— Кралят знае ли? — попитах.

Корнелий поклати глава.

— Анасоновото семе е сладко — чукна той с пръст по брадичката ми, — но Кастор познава хората, мастър Шалот. Очевидно е видял у теб качества, които остават скрити за останалите.

Смутих се. Корнелий ме потупа по рамото.

— Не се стеснявай, мастър Шалот. Не те лаская. Просто мисля, че всички хора са зли по природа, но някои са по-малко зли от останалите.

По-късно същия ден Егремонт, Кемп и останалите Нокталии пристигнаха в имението Малвъл. Придружаваха ги двама стрелци от Тауър, които охраняваха покрита каруца, превозваща стоманеното ковчеже с реликвата. За известно време настъпи суматоха, понеже стражите обиколиха имението и претърсиха обстойно всяка педя от господарската къща. С Бенджамин наблюдавахме събитията от къщата на пазача, а между нас стоеше Кастор, вперил поглед през прозореца. Когато слугите доведоха кралските ловджийски кучета, които щяха да патрулират в имението през нощта, Кастор отметна глава и залая в радостно очакване. Вече бях опознал кучето и щом му хвърлих две парчета сладкиш, то легна на пода и ме загледа с обожание. Видяхме, как свалят ковчежето от каруцата и го пренасят в къщата. Сред новодошлите съгледах сър Хюбърт Баркли и една млада двойка. Попитах Корнелий кои са те.

— Осуалд и Имелда Петръл.

— Защо са тук?

— Стражите трябва да се хранят. Ще пускат семейство Петръл в къщата всеки ден в три часа, за да приготвят вечерята и закуска за следващата сутрин, както и за да почистят съдовете в кухнята. Ще си тръгват преди шест часа — Корнелий ме тупна закачливо по рамото. — Не се притеснявай, Шалот, Егремонт лично ги е избрал.

Той се наведе и погали Кастор.

— Реликвата ще бъде в безопасност, стига вашият крал да не скрои някой номер.