Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 47

— Била е собственост на Изабела Малвъл — обясни ни Кемп. — Една нощ преди три години имението било нападнато и напълно разграбено.

— А какво се е случило с Изабела Малвъл? — поиска да узнае Бенджамин.

— Чисто и просто изчезнала. Неразрешима загадка!

— Идеално е — намеси се Егремонт. — Най-доброто място за съхранение на държавата. Избрах го от списъка, който ми даде Кемп.

— Охранява се лесно — додаде сър Томас. — Мастър Даунби, двамата с Шалот ще се настаните в къщата на пазача.

Оставихме конете си да пасат на поляната. Ключовете бяха у Кемп, който отключи трите ключалки на предната врата и ни въведе вътре. Бил съм в много къщи с лоша слава. Намирал съм подслон в усамотени и обитавани от духове постройки на границата между Англия и Шотландия, в гъмжащи от призраци дворци по бреговете на Лоара и в мрачни замъци по течението на Рейн. Всички тези места бяха ужасни, пропити с кръв и пълни с привидения, но имението Малвъл беше едно от най-лошите.

— Зловещо е — прошепна Бенджамин.

Кемп вървеше пред нас по коридора и после спря при стълбището, което водеше към другите два етажа. Не можех да не се съглася с Бенджамин. Усещането може би се дължеше на покрития с каменни плочи под или на голите стени, които улавяха всеки звук и го превръщаха в ехо. Може да беше и от тесните прозорци, през които светлината се процеждаше едва-едва, потапяйки стаите и коридорите в полумрак и изпълвайки ъглите със сенки. Е, беше чисто — пометено, измито и всички стаи бяха мебелирани, но понеже подът не беше застлан с тръстика, а по стените нямаше драперии, всеки шум отекваше. Егремонт се гордееше с избора си на място. Той пренебрегна възраженията на Кемп и настоя да претърсим къщата от покрива чак до тъмното, зловещо мазе.

— Тук и мишка не може да се промъкне — заявих аз.

Господарят ми, който беше потънал в необичайно мълчание, само кимна.

Най-накрая се събрахме около масата в кухнята. Кемп седеше в единия й край, а Егремонт в другия.

— Всичко е готово — започна Егремонт. — Що се отнася до охраната, Нокталиите ще останат тук.

— Има ли храна? — попита Кемп.

— Аз ще се погрижа за това — отвърна тихо Егремонт — Винаги сами си купуваме храната и пиенето.

— Ами охраната от страна на англичаните? — поиска да узнае сър Томас. — Кралят ни обеща шестима от най-добрите си стрелци от Тауър.

— Утре ще донесат реликвата тук, нали? — попита Егремонт.

Кемп кимна.

— Ще пристигне веднага след пладне.

Егремонт се почеса по бузата. Единият му пръст зашари по един белег от меч отстрани на челюстта му.

— Държавата ще бъде донесена тук — повтори той, барабанейки с пръсти по кухненската маса. — Ще има деветима от Нокталиите, останалите няма да са ни нужни.

Спътникът му понечи да му възрази, но Егремонт го спря с махване на ръката.

— От тях, Корнелий — меко рече той, — искам да охраняват охраната.

Егремонт се намръщи и присви очи.

— Държавата ще пристигне утре и ще остане в запечатаното си ковчеже. Капаците на прозорците ще бъдат затворени, а всички врати — заключени и залостени. Каквото и да се случи, никой няма да влиза или да излиза. Така ще бъде в продължение на пет дни, докато каравелата на императора не влезе в пристанището на Темза и не бъдат извършени всички приготовления. После ще пренесем държавата на кораба. Дотогава реликвата на моя господар ще бъде охранявана от петнайсетима мъже — деветима Нокталии и шестима ваши стрелци. Съгласен ли сте, сър Томас?