Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 45

— Стига, стига — приближи се Кемп към Уолси. — Кардинале…

В гласа на Кемп се промъкна нотка на високомерие и в този миг си дадох сметка, че Негово сатанинско високопреосвещенство беше започнал да губи позициите си.

— Кардинале — заяви Кемп, — събитията се развиха бързо. Граф Егремонт би желал да обсъдите преместването на държавата и отново да огледа имението Малвъл.

— Така да е — промърмори Уолси, а пръстите му зашариха по сребърния кръст на гърдите му. — Граф Егремонт, моят племенник мастър Бенджамин Даунби и неговият слуга Роджър Шалот ще ви придружат. Чрез тях аз и кралят ви гарантираме, че държавата безпрепятствено ще премине във вашите ръце.

— В такъв случай — отвърна ледено Егремонт — вие двамата ще отговаряте с живота си — той посочи към мен и Бенджамин — за безопасността на безценната реликва на моя господар.

— Да — отвърна му Бенджамин, — както и вие, граф Егремонт.

Глава пета

След тази приятна забележка всички напуснахме Елтъм — Егремонт, Кемп, Нокталиите, доктор Агрипа и прекрасната му шайка главорези, които му служеха едновременно за охрана и за ескорт. Прекосихме Темза, поехме през полята и минахме покрай приората „Свети Йоан Йерусалимски“. Избягвахме тълпите, но на един кръстопът близо до Ледър Лейн бяхме принудени да спрем, защото под бесилката погребваха двама самоубийци с пронизани от колове гърди. Наложи се да поизчакаме, докато каруците, ръчните колички и зяпачите се разпръснат, и междувременно се позабавлявахме с представленията на мимовете, огнегълтачите и гълтачите на саби. Тези златни момчета и момичета от потайностите на града се възползваха от подобни случаи, за да припечелят някоя и друга пара, както и за да отмъкнат нечия кесия. Бях тревожен, разтърсван от гняв заради преживяното в Нюгейт и нащрек поради скритите заплахи на Хенри, а да не говорим за проклетата гатанка. Не ме свърташе на едно място. Погледът ми шареше по лицата на хората наоколо и тогава го видях. Един човек сред тълпата ни дебнеше! Мъжът беше облечен като амбулантен търговец, носеше кожена престилка през кръста и ниско нахлупена измачкана шапка. Когато се обърна, разпознах кучешкото лице на Цербер, човека на лорд Харон. Ръката ми се стрелна към камата, но тълпата се раздвижи и когато погледнах отново, разбойникът беше изчезнал.

Продължихме да яздим. Корнелий изравни коня си с моя.