Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 84

— Ваше величество — хладно отвърна Бенджамин, — благодаря за това, но съм съгласен с доктор Агрипа — все още има въпроси, които не са разрешени.

— И кои са те?

— Стиховете и смъртта на Селкърк. Убийството на Рутвен и жестоката разправа с Джон Ървайн, специалния пратеник на кардинала в Шотландия.

— И как — запита тя мило, — могат да бъдат разрешени тези въпроси?

Бенджамин впи поглед в очите й.

— Ще отида в Шотландия сам — тихо заяви той, — а Шалот ще замине за Париж. В Шотландия може би ще намеря някои отговори. Във Франция Шалот може да открие истината, която се крие зад странните предупреждения на Селкърк — той се усмихна. — Нали ваше величество няма да възрази? Ние сме във вашата свита, но изпълняваме преките нареждания на кардинала.

Естествено коронованата кучка се съгласи. Кейтсби само се усмихна мазно. Макар че първоначално възрази, Агрипа се съгласи да напише необходимите ни писма и да ни даде необходимото сребро за пътуването.

Останалите от свитата на кралица Маргарет не ни обърнаха внимание, всички бяха заети с приготовленията за собственото си пътуване към Лондон. Семейство Кари ме гледаха с лошо око, Скозби се подсмихваше и язвително ме попита как съм със здравето, а Мелфорд, когато уловеше погледа ми, посягаше към камата в колана си. Муди се беше променил. Държеше се необщително и изглеждаше много уплашен. Точно преди двамата с Бенджамин да тръгнем, той ме пресрещна с малко пакетче в ръката.

— В Париж ли отиваш? — попита той.

Кимнах.

— Ще ходиш ли в кръчмата „Златният петел“?

— Да — отвърнах. — Защо?

Муди срамежливо протегна пакетчето.

— На Рю де Моан, близо до кръчмата — промърмори той — има един магазин — „При чукалото“… Ще го занесеш ли там? Предай го на… — Той отмести поглед притеснено. — На госпожа Еглантин, която живее там. Някога я познавах — заекна Муди. — Това е подарък.

Погледнах дребния свещеник и се ухилих на Бенджамин.

— Разбира се — казах. — Дори свещениците имат приятели, били те мъже или жени.

(Ето че моят писар отново протестира, сякаш е непорочен като пресен сняг. Непрекъснато се върти на стола. „Предполагам, че Муди ще се окаже убиецът!“, скимти той. Казвам на дребния негодник да си затвори устата. Чакат ни повече ужаси, мистерии и тайни, отколкото би могъл да предположи. Нещо, което, ако доживея до двеста години, и го съобщя пред кръста в двора на църквата „Сейнт Полс“, пак ще разтърси английския трон и ще скандализира европейските дворове. Добре, това накара дребния негодник да млъкне. Сега мога да се върна към историята си.)

С Бенджамин тръгнахме от Ройстън през последната седмица на ноември, когато започна да се мръква рано и слънцето изчезваше няколко часа след пладне. Мъглата се беше вдигнала от земята, сега твърда и черна, скована от мраз. Стигнахме до кръстопътя. Погледнах тъжно господаря си.

— Тук ли ще се разделим, господарю?

Той се огледа, сякаш да се увери, че Агрипа или някой друг шпионин не се крие в храстите, и поклати отрицателно глава.

Сърцето ми заби по-силно.

— Значи не заминавам за Париж?

— Когато му дойде времето, Роджър, но навярно разбираш къде трябва да отидем първо.