Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 79

Малк се вдигна, застана зад него и бутна Емили отзад, поддържайки колкото може тежестта й.

Люк си възвърна опората и се вкопчи здраво в стълбата с едната ръка. С другата издърпа въжето и ръцете й напред върху гърдите си.

Вледеняващ повей на вятъра изсвистя през металната конструкция на крана. Пръстите на Люк бяха вече почти безчувствени. От силния студ го боляха краката и белите дробове, а раменете му трепереха от изтощение от поетата тежест на момичето.

Малк се върна на позиция от едната страна на Люк и каза:

— Програмиран съм да те пазя. Ако това се случи пак и подложи живота ти на опасност, ще бъда принуден да срежа въжето и да пусна момичето.

Беше крайно изтощен, за да спори и продължи да се катери. Осмели се да погледне надолу и предположи, че е на четири човешки височини от кабината.

Усети тътен, който се смеси със свистенето на вятъра, и се загледа към надигащата се река. Спираща дъха гледка на грамадна водна стена се появи на хоризонта. Като се впускаше към тях, по пътя предизвика серия от мини-експлозии, разбивайки ивицата от крайречни лампи. Водният свод помете бариерата на Темза все едно не беше там. Скоро тътенът прерасна в оглушителен гърмеж, бученето на хиляди водопади в един.

— Малк — изкрещя Люк. — Достатъчно високо ли съм?

— Потвър…

Равният глас на мобилния се изгуби в целия хаос.

Гигантската вълна блъсна крана някъде около метър под краката на Люк. Изведнъж цялата конструкция се олюля и започна да се накланя и превива. Над него огромната стрелка се изви и повдигачът й бе отнесен от бурните води.

Левият крак на Люк се изплъзна от хлъзгавото стъпало. Тогава той се хвана още по здраво с безчувствените си ръце и натисна петата на десния си ботуш по-силно към стъпалото и то се вклини в средната част на подметката. Задържа се с последни сили.

Блъскан от стихийните вълни, ръждясалият кран се накланяше все повече и повече. Малк се изправи срещу крана в опит да забави рязкото му килване към водата, но усилията му бяха напразни. Все едно да искаш пясъчен замък да удържи прилива.

Люк се вкопчи здраво в металните пръчки на крана.

Двадесет и седма глава

Дългият стълб на крана се тресеше и скърцаше, после спря. Люк изруга и се вкопчи още по-здраво, защото разтърсването почти го беше избутало от съоръжението. Погледна надолу, но единственото, което можеше да види, беше бурни водовъртежи. Някъде там под него кранът се беше опрял в тухлената стена. Сега съдбата им лежеше върху тази стена. Ако се сринеше под натиска на водата, двамата заедно с Емили щяха да бъдат въвлечени в стремителния поток. Ако устоеше на потопа, щяха да бъдат спасени:

Под краката му стъпалото пак се разтресе, след като кранът бе спрял да се накланя. Сигурно няколко тухли се бяха отместили и кранът се наместваше отново. Ако още няколко тухли се разместеха, най-вероятно цялата конструкция щеше да бъде запратена в бурния прилив. Минута по-късно повече движение нямаше и Люк започна да диша малко по-спокойно.