Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 80

Малк вече не осветяваше пейзажа. Рееше се във въздуха и едва се бореше с поривите на бурния вятър. Зае позиция над главата на Люк и се прихвана към решетката на металната конструкция.

— Стой на мястото си — нареди на Люк. — Още няколко минути ще има вълни. Няма да са толкова големи като първата. Захранването ми ще се изключи след двайсет и осем секунди.

— Благодаря ти, Малк — изпъшка той. — Една последна задача. Изпрати сигнал до Властите за ситуацията, в която сме. Нужна е спасителна лодка и лекарски екип, веднага щом могат.

— Изпращам.

Люк му се усмихна и каза:

— Точно така. Сега си почини, аз ще се справя с останалото.

— Аз не… — и металическият му глас взе да накъсва и накрая прекъсна.

Нов прилив на страх го обхвана. Беше съвсем сам и беззащитен. Над него мобилният му се самоизключи: На гърба му малката Емили не даваше признаци на живот. Беше в клопката на нестабилния кран, а под него Лондон беше залят от водата и разрушен. Нивото на водата спадна, но тя отново прииждаше и се отдръпваше на талази. На мястото на някогашните строителни дворове и автомобилни писти сега се плискаше необятното море. Само куполът на стария склад се подаваше над водата. Вълната сигурно бе заляла целия тунел Блекуол и помела всичките изоставени сгради на Северен Гринуич.

Сподели сам на себе си:

— Поне складът е на мястото си. Оуен си има занимание — ако е добър на водна топка.

По някакъв странен начин Люк свикна с килнатата позиция на крана и му бе по-лесно да придържа Емили. Вместо да е в изправено положение и да я крепи на раменете си, се бе облегнал на рамката от метални пръчки и тя лежеше на гърба му. Разбира се той нямаше как да разбере дали още е жива.

Стоя там десет минути и наблюдаваше вълнението на водата, която прииждаше и се отдръпваше. След като се оттегли толкова, че кабината изплува над нея, той бавно и внимателно, но и с много усилия, се спусна по стълбата.

Беше трудно да се задържи за покрива на кабината, защото беше под голям наклон. Мръсният вир под него му приличаше на разнебитена площадка за кацане. Наведе се, за да закрепи Емили между покрива и стената, която бе спасила живота им. Тя може би дишаше, но то беше толкова бавно и слабо, че той не можеше да го чуе. Пръстите му бяха вкочанени от студа и набирането по стъпалата, но беше сигурен, че усети пулса й на врата. Свали пухенката си и зави с нея неподвижното й тяло. После, изтощен и изоставен, опря гръб о тухлената стена и зачака да бъде спасен от Властите.

Леденото проклятие бе развалено няколко дни по-късно. От прозорците на хотелската му стая хълмовете в края на Област Пийк се бяха раззеленили отново. Люк можеше да различи й сребристите куполи на геотермалната електрическа станция. Беше подпрял ръце на перваза на прозореца, а Джейд го беше обгърнала в своята прегръдка. Блаженство. И далеч не чак толкова изморително, колкото да придържа изпадналата в безсъзнание Емили Уондър върху себе си.