Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 77

— Ау!

Скобата стоеше непокътната. Игнорирайки болката в крака си, замахна за втори удар.

— Не става.

Малк се премести на нова позиция и активира лазера отново, подхващайки ключалката от друг ъгъл. Люк стоеше прав, трепереше и нервничеше. Пляскането с ръце не го стопляше, затова ги пъхна в джобовете на палтото си. Огледа крака си и след малко пак трябваше да се пробва.

Болтът издрънча и Малк спря лазера.

В този момент Люк ритна с крак веригата и катинарът хвръкна като футболна топка и цопна в реката.

Люк клекна на колене и сграбчи дръжката.

— Внимавай. Нагорещено е…

Без да обръща внимание дръпна рязко капака. Първоначално той едва помръдна. Като разбра, че е прекалено тежък, разкрачи се, зае удобна позиция, наведе се и задърпа с всичка сила. Похлупакът се вдигна и откри пред погледа му влажно хранилище за препарати и едно единайсет годишно момиче, лежащо като никому ненужна парцалива кукла върху плесенясала купчинка прах.

Люк сви колене и протегна надолу ръцете си към нея.

— Топла е — прошепна. Хвана я под мишниците, застана стабилно и я вдигна горе, сред хладния нощен бриз. Тя остана в безсъзнание.

— В този момент спешно трябва да стъпим на твърда земя — обясни Малк.

В този знаменателен момент, точно преди да успее да се зарадва, го порази мисълта в каква безизходица се намира. Огледа се и осъзна, че наоколо нямаше сигурно място. Даже не можеше да занесе Емили на сушата, заради заключената врата.

— Можеш ли да повикаш лодка оттук, Малк?

— Потвърдено.

— Действай тогава. Извикай онази бърза моторница.

След няколко секунди Малк отвърна:

— Тя е била взета от Оуен Гуд. Една патрулка ще дойде от пристана.

— Колко остава до идването на вълната?

— Точно седем минути.

— Единственият ни изход е складът, но няма да стигна навреме дотам.

— Това не е вярно — оспори го Малк. — Изчислих скоростта ти на бягане, когато интервюираше Джед Лестър. С тази скорост би могъл да изтичаш до там и да се изкачиш по някоя от външните стълби до безопасна височина на покрива, ако не беше с Емили Уондър. Няма място или сигурна сграда на нужната височина на седем минути, ако трябва да я носиш.

— Значи да я зарежа тук. Тя се удавя, а аз се спасявам, така ли?

— Това е едно решение.

— Не, не е — извика Люк ядосано. — Ако ти я дам на теб да я носиш, ще можеш ли да я вдигнеш?

— Не. Не съм проектиран да нося тежък товар. Нямам необходимата мощност.

Люк погледна надолу по течението.

— Къде е онази лодка?

— Идва.

— С нея няма да мога да надбягам вълната, нали?

— Не.

Люк беше изгубил надежда, както и варианти за измъкване. Беше открил и спасил Емили само, за да ги погуби и двамата задаващата се ярост по Темза.

Всеки път, когато се чувстваше обезкуражен, се успокояваше като гледаше звездите. В тази тиха нощ небето беше ясно и безкрайно, а светлината от най-близките звезди беше ярко красива. Въздъхна и се завъртя около себе си, за да се наслади на всичко това за последен път. Но не само любимите звезди се открояваха и привличаха погледа му.

— Кранът, Малк! Вълната ще го събори ли?