Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 76

Изправи се на крака, а дървото под него изскърца и се огъна застрашително. Той обаче нямаше време да се притеснява за собствената си безопасност или за здравината на приспособлението. Направи една голяма крачка към самия паянтов кей. Не се вървеше лесно по повърхността му, защото съвсем не беше равна. Прекосяването й беше като катерене по стръмен склон. А освен това се клатушкаше с движението на водата. Три тежки метални похлупака предпазваха камерите за съхранение на стоки под речното равнище. Първо обаче Люк се насочи към силоза:

— На прав път ли съм, Малк? Има ли някакви остатъци от препарат около него?

— Потвърдено.

Люк се усмихна облекчено.

— Добре, да видим дали някоя от тия камери е била премествана.

Този път не му беше нужен сложният скенер на Малк. Само неговият светлинен лъч.

— Ето!

Калта около средния капак беше махната, а по метала имаше драскотини. Отново там стоеше чисто нов катинар, който здраво я придържаше.

— Трябва да го отворим! — Наоколо обаче нямаше никакви инструменти, затова единственият му шанс бе да използва мобилния. — Счупи го, Малк. Открий най-слабата точка и го прогори.

За да спести енергия Малк изключи светлината и събра всичката си енергия за лазера. Най-слабата точка трябваше да е катинарът, но той беше съвсем нов и здрав. Затова се фокусира върху един стар болт, който свързваше U-образната скоба с платформата.

В тъмнината силният точен лъч грееше ярко в червено. Люк погледна встрани, защото го заболяха очите.

— Бас ловя, че тук раницата на Емили се е търкулнала в Темза, да знаеш.

— Недостатъчни данни.

— Колко още ни остава?

— Петнайсет минути и…

— Ясно. Ще стигнат. Давай колкото можеш по-бързо.

Дълъг кран се чернееше над Люк като седна на неравната повърхност, вкопчвайки се в масивна желязна халка, застопорена за платформата. Преди години шлеповете са били захващани за нея, но сега Люк я използваше, за да не се плъзне от кея в реката.

Беше само на сантиметри от бавно разплискващата се вода. Ако не мърдаше от мястото си в следващия четвърт час, щеше да усети цялостния, смъртоносен ефект на десетметровата вълна. Точно сега водата беше спокойна, по нищо не подсказваше за това, което предстоеше да се случи. Трудно беше за вярване, че нещо катастрофално би могло да се случи в такава спокойна нощ. Толкова беше тихо, че направо тръпки те побиваха. Не само хората бяха избягали. Инстинктът бе подсказал същото и на животните и птиците.

Нарушавайки спокойствието, Люк удари силно похлупака и извика:

— Емили!

Отговор нямаше. Усъмни се, че през дебелия капак не прониква шум.

— Хайде, Малк — подкани го. — Побързай!

Роботът изключи лазера си и пусна светлина върху мястото.

— Предлагам ти да пробваш с един силен удар.

Люк се изправи на крака и ритна скобата с всичка сила.