Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 74

Лодката се разлюля като минаваха край Ротърхит и Люк сграбчи още по-здраво мокрите перила. Очакваше тя да завие рязко при високите блокове на Кенъри Уорф. Водата го плискаше по лицето, а вятърът рошеше влажната му коса във всички посоки. Сега моторницата се беше насочила на юг, през пустеещите земи, които вече му изглеждаха познати. Шумът на двигателя се промени. Намаляваше скорост, за да завие плавно и да се насочи на север към склада в Гринуич. Минути деляха Люк от стъпването му на сушата, преди да се втурне от пристана към завода за перилни препарати.

Още преди въжетата да се прикрепят за пилона на платформата, близо до една друга моторница с кабина, той скочи на кея, хлъзвайки се върху кишавия сняг. Без колебание се засили към входа на тунела Блекуол и купола. Малк осветяваше с лъч над него пътя му през разрушаващата се магистрала.

Пред тях Оуен Гуд отвеждаше група опърпани хлапета на безопасно място. Когато той забеляза Люк да тича към тях, се обърна към децата и ги призова да не се плашат.

— Спокойно. Не се бойте! Той е криминален следовател, обаче е дошъл да ни помогне. Честна дума. Не бягайте.

На страната на Оуен застана и седемгодишното момченце:

— Той е добър, този батко.

Уверени, че е безопасно, децата не изпаднаха в паника и не се разхвърчаха във всички посоки.

Люк постоя малко, без да говори.

— В теб ли е идентификационната ти карта? — Видя, че Оуен му даде положителен знак и продължи — Добре. Слез надолу към кея и питай за Кенъри Уорф. Имаш половин час. Не, малко повече. Но трябва да успееш да стигнеш до някой висок блок.

— Ами ти?

— Аз мога да се грижа за себе си.

Оуен се усмихна:

— Така ли? Защото той е с теб — и посочи с пръст Малк.

Люк плесна Оуен по гърба:

— Добри новини. Ако складът още е на мястото си на сутринта, твой е. Спечели си собствен младежки център — и изтича в тъмнината на нощта.

Зад него Оуен стоеше с отворена уста, израз на тази неочаквана приятна изненада, който след малко се превърна в широка усмивка на лицето му.

Пред разпадащата се дървена врата Люк се спря, за да си поеме няколко глътки въздух.

— Добре. Нека я заобиколим, да видим дали някой е влизал тук с взлом.

Първата пречка представляваше катинарът. Люк вдигна единия си крак и го фрасна. Нещо се спука, но го нямаше онзи звук от раздробяване на парчета. При втория опит се разхлаби още повече. Не му се искаше да хаби батериите на Малк, освен ако не беше наистина наложително, затова не го накара да използва лазера си. Блъсна още веднъж и вратата се сгромоляса на едната страна. Като се промуши през просеката в бетонния двор пред очите му се извиси една грамадна купчина от втвърден бял прах. Приличаше малко на снежна могила, но направена от неизползван прах за пране.