Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 56

— Трябва да помислиш за мотив.

— Емили му е любимата ученичка. Явно е разочарован, че гените й са я дарили с негодна кожа. Тоест че е имала нещастието да се роди с липодистрофия. Може би иска да покаже на свързаните с нея Емили Уондър — онези, които също е можело да я наследят — какво е да умреш млад. — Люк сви рамене. — Но ако е така няма смисъл да й наемаме охрана. Не би трябвало да е в списъка му. Но няма да рискувам. Възможно е и да правя напъни в грешната посока, а момичето да е на мушка.

Като въведе разговорния израз в речника си този път Малк не изказа възражение.

— Но винаги остава и Робърт Уондър — продължи Люк. — Мога и него да сложа на трите местопрестъпления, а е запознат и с ТТХ. Казва, че не е писал Леденостудено, но не съм напълно сигурен в това. Но пък мотивът му ми убягва. Между другото виждам мотив у Фрея Ламак и Барбара Бакли — да бъде тяхната Емили уникална — но не си обяснявам защо ще убиват Емилита от едно родословно дърво. Те биха изнамерили и унищожили всичките съименнички, без да гледат друго. Като онези, които страдат от синдрома на боготворене на известните личности. Както и да е. Имаме голям проблем и с двете. Но онзи, дето отведе лондонската ЕУ беше мъж. И това ме спира да сложа Емили Уондър в списъка с реалистичните заподозрени.

— Мъжът, видян от Гринуичкия свидетел може да не е бил Кю.

— Знам. Но не бих искал да мисля за съучастници като няма никакви доказателства, че такива изобщо съществуват. Повечето убийци работят соло. — Люк се изправи и рече — Просто не мога да седя повече тук и да чакам да ни съобщят, се е открито тялото на ЕУ-4. Трябва да схрускам още малко улики.

— Гризането на улики от престъпленията не е…

— Хайде. Време е за още една разходка с лодка по реката. — Люк се поколеба, преди да попита ухилено: — Онази скала на Канарите не се е отчупила още, нали?

— Не.

— Значи е безопасно. Е, доколкото това може да се твърди за Гринуич. По пътя ще ти дам друга речникова дефиниция — да схрускаш нещо.

Двадесета глава

Докато вървеше от пристана в посока към изоставения купол, построен на една осморка на Темза, Люк бе твърдо решен този път да не подплашва децата от склада. Имаше идеята да се приближи, без да се издава, че е криминалист и поради това каза на Малк да остане назад. Той възрази.

— Опасно е за теб в Лондон, ако не те защитавам.

— Хора като Оуен Гуд очевидно се справят и без мобилен.

— Оуен Гуд е бил прострелван и раняван, Емили Уондър също не е в безопасност. Също така — допълни — Властите държат да спазваш съветите ми. Не биха одобрили твоите неортодоксални методи.

— Добре, Малк. Задай на твоите електрически вериги следното — какво се случваше всеки път, когато дойдеше с мен да търсим малките хулиганчета?

— Те бягаха.

— Точно така — кимна Люк. — Замисли се сега как ще събера още информация за изчезналото момиче. От всеки човек се отделят хиляди люспи мъртва кожа всяка минута, затова който и да я е отвлякъл, все някъде наоколо е оставил такива следи. Това е несъмнено. Можеш да направиш ДНК тест дори и само по една люспица, ако я намерим, нали?