Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 4

— Не, аз не участвам, поне не лично. Не обичам залаганията — цената на парите ми е твърде висока.

Някой измърмори: „Каква тъпотия каза.“

Горнт не обърна никакво внимание и задържа погледа си върху нея.

— Мъдро, много мъдро. Разбира се понякога нещата са сигурни, понякога можеш да предизвикаш убийство.

Той погледна Дънрос, който наблюдаваше със странната си усмивка.

— В преносен смисъл — да.

— Разбира се. Е, Куилън ще се видим утре.

— Хей, мистър Бартлет — извика някой — сключили ли сте сделка със „Струан“ или не?

— И какво мисли нападателят Бартлет за „нападателния“ стил на Хонконг? — попита друг.

Отново се възцари тишина. Бартлет сви рамене.

— Нападението си е нападение навсякъде — внимателно каза той, — и бих добавил, че това е подготвено и предприето. Но човек никога не знае дали е спечелил преди всички гласове да са преброени. Съгласен съм с мистър Дънрос. Можете да изгорите — той се ухили отново, а очите му играеха. — Съгласен съм и с мистър Горнт. Понякога можеш да предизвикаш убийство.

Отново избухна смях. Дънрос използва момента, за да си пробие път към вратата. Бартлет и Кейси го последваха. Долу до колата му Дънрос каза:

— Хайде, влизайте. За съжаление аз трябва да бързам, но колата ще ви откара вкъщи.

— Не, няма нужда, ще вземем такси…

— Качвайте се. В този дъжд ще трябва да чакате половин час.

— Фериботът ще ни свърши чудесна работа, тай-пан — каза Кейси. — Той ще ни отведе там.

— Какво ще правиш с Горнт? — запита Бартлет. Дънрос се засмя и Кейси и Бартлет се опитаха да преценят силата му.

— Ще изчакам — каза той. — Това е един стар китайски обичай: Търпение. Получава онзи, който чака. Благодаря, че запазихте в тайна нашата сделка. Много добре се справихте.

— Утре след затваряне на пазара ли ще съобщиш? — попита Бартлет.

— Иска ми се да оставя открити възможностите си. Познавам този пазар, но вие не. Може би утре.

Дънрос ги погледна открито.

— Може би не преди вторник, когато всъщност ще сме подписали. Предполагам, че все още имаме сделка, нали? До полунощ във вторник, нали?

— Разбира се — каза Кейси.

— Може ли времето до оповестяването да ми бъде дадено на мен? Ще ви кажа предварително, но може да ми се наложи да използвам времето за… маневриране.

— Разбира се.

— Благодаря. Естествено, ако сме свили знамената дотогава, няма да има сделка. Напълно ми е ясно.

— Може ли Горнт да поеме контрола? — попита Кейси. И двамата видяха промяната в очите на шотландеца.

Усмивката все още беше там, но само на повърхността.

— Не, в действителност не може, но с достатъчно капитал може незабавно да си пробие път до Управителния съвет и да назначи други директори. А стане ли това той ще бъде участник в нашите тайни, ще подрива и руши. — Дънрос отново погледна Кейси. — Неговата цел е да руши.

— Заради миналото?

— Донякъде. — Дънрос се усмихна, но този път в усмивката му имаше дълбока умора. — Залозите са високи, едно лице е замесено, огромно лице и то е Хонконг. Тук оцеляват силните, а слабите загиват. Правителството не краде от теб, но и не те защитава. Ако не искаш да си свободен и не ти харесват нашите правила, или това, че те не съществуват не идвай. Дошъл си, за да спечелиш, нали? — Той погледна Бартлет. — И ще го постигнеш по един или друг начин.