Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 2
Джеймс Клавел
— Лъже мръсникът му с мръсник!
— … и всеки с капитали на „Хо-Пак“ трябва да отиде там с паспорта си и те ще ги изплатят.
— Ами акциите им? Когато правят ликвидацията колко мислиш, че ще платят? Десет цента за долар?
— Един Господ знае! Но хиляди ще си загубят гащите в този фалит.
— Хей, тай-пан! Ще оставите ли капиталът ви да пада или ще купувате?
— „Ноубъл хаус“ е така силна както винаги е била, момче — каза спокойно Дънрос. — Съветът ми е да купуваш!
— Колко време можете да чакате тай-пан?
— Ще преживеем този незначителен проблем, не се тревожи.
Дънрос продължи да си пробива път сред тълпата, устремен към изхода, след него вървяха Линк Бартлет и Кейси. Отвсякъде го засипваха с въпроси. Повечето от тях той отпращаше с шега, на няколко отговори. В един момент пред него се изпречи Горнт и настъпи пълна тишина.
— А-а, Куилън, как беше днес? — учтиво запита той.
— Много добре Йан, благодаря. Много добре.
— Имаш партньори?
— Разбира се. Сам трудно бих атакувал „Струан“ така леко. Разбира се, че имам много сериозна подкрепа — усмихна се Горнт. — За щастие доста хора не скриват омразата си към „Струан“ и това не е от вчера, а от векове наред. За мен е удоволствие да ти кажа, че току-що се сдобих с още 300 000 акции от първа ръка. Това горе-долу трябва да разбие на пух и прах твоята къща.
— Ние не сме хапльовци. Ние сме „Ноубъл хаус“.
— До утре. Да. Или може би вдругиден. Най-късно до понеделник. — Горнт се обърна към Бартлет. — Вечерята за вторник остава, нали?
— Да.
Дънрос се усмихна.
— Куилън, човек може да изгори, когато продава евтино при такъв непостоянен пазар. — Той се обърна към Бартлет и Кейси и каза любезно — Съгласни ли сте с мен?
— Дявол да го вземе тука със сигурност не е като на борсата в Ню Йорк. — Бартлет се присъедини към всеобщия смях. — Това, което става тука днес би пратило по дяволите цялата ни икономика, така ли е Кейси?
— Така е — отвърна Кейси смутено, усещайки критичния поглед на Горнт. — Здрасти! — поздрави тя любезно.
— За нас е чест, че сте тук — каза Горнт с пленителна усмивка. — Мога ли да поздравя и двама ви за куража снощи?
— Нищо особено не съм направил — каза Бартлет.
— Нито пък аз — добави Кейси с неудобство, напълно съзнавайки, че е единствената жена в залата и център на вниманието. — Ако не бяха Линк, Йан и вие останалите, щях да се паникьосам.
— О, но не го направихте. Вашият скок беше съвършен — каза Горнт възторжено.
Тя нищо не отговори, но мисълта за това сгря душата й. Животът й някак си се промени от момента, в който свали дрехите си, без да се замисля. Тази сутрин се обади Гавалан да я попита как е. Същото бяха сторили и други. Получи много поздравления. Чувстваше, че и Дънрос и Горнт и Бартлет го запомниха, защото не ги предаде. Тях, а може би себе си. „Да, — помисли си тя — издигна се в очите на всички мъже. И засили ревността на всички жени. Любопитно.“
— Продавате ли
— Лично аз — не. Поне засега.
— Трябва — каза Горнт любезно. — Могат да се направят много пари в един сгромолясващ се пазар, а аз съм сигурен, че знаете това. Многото пари ще сменят ръцете, които държат контрола на „Струан“.
