Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 5

— Да — съгласи се Линк угоднически.

Кейси се чудеше до каква степен Дънрос е в течение на уговорката с Горнт. Мисълта я обезпокои.

— Да, печалбата е нашият мотив. Но не да разрушаваме.

— Умно — каза той. — По-добре да се създава, отколкото да се руши. А, между другото Жак питаше дали бихте желали да вечеряте с него тази вечер към осем и трийсет. Аз не мога, защото имам официален прием с губернатора, но бихме могли да се видим по-късно.

— Благодаря, но довечера не мога — на Бартлет му стана неудобно при внезапната мисъл за Орланда. — А ти, Кейси?

— Не, не благодаря. Имам една купчина, която трябва да прегледам, тай-пан, навярно бихме могли да го отложим за по-нататък.

Тя си помисли, че той е достатъчно умен, за да си мълчи, а Линк Бартлет също толкова умен, за да охлади ситуацията със „Струан“ за малко. „Да — каза си тя — ще бъде чудесно да вечеряме с Линк, само двамата, както на обед. А може да отидем и на кино.“

Дънрос влезе в офиса си.

— О… о, здравей тай-пан — каза Клаудия. — Мистър и мисис Кърк са в приемната на долния етаж. Оставката на Бил Фостър е в подноса за входяща кореспонденция.

— Добре. Клаудия, уреди да видя Линбар, преди да си тръгне.

Той я наблюдаваше внимателно и въпреки, че тя майсторски прикриваше чувствата си, той усети страха. Усещаше го в цялата сграда. Всички се преструваха, но увереността се рушеше. „Без увереност в генерала — беше писал Сън Цу — нито една битка не може да бъде спечелена, независимо от броя на войските и на оръжията.“

Разтревожен, Дънрос премисли плана и позицията си. Знаеше, че има твърде малко ходове. Единствената истинска защита беше атаката, а той не можеше да атакува без наличието на големи капитали. Тази сутрин, когато се срещна с Ландо Мата получи само едно неохотно „може би“…

— Казах ти, че първо трябва да се консултирам с Тайтфист Танг. Оставил съм съобщения, но просто не можах да се свържа с него.

— Той в Макао ли е?

— Да, да, така мисля. Каза, че пристига днес, но не зная с кой ферибот. Наистина не зная, тай-пан. Ако не дойде с последния ще се върна в Макао и веднага ще го потърся. Ще се обадя тази вечер веднага след като говоря с него. Между другото, преразгледа ли някоя от нашите оферти?

— Да. Не мога да ви продам контрола на „Струан“. А и не мога да я изоставя и да рискувам в Макао.

— С нашите пари ще разбиеш Горнт, би мо…

— Не мога да отстъпя контрола.

— Може би бихме могли да обединим нашите предложения. Ние ще те подкрепим срещу Горнт в замяна на контрола на „Струан“, а ти изиграваш спекулиращите синдикати, ако желаеш — тайно. Да, това може да остане тайна…

Дънрос се размърда в креслото си уверен, че Ландо Мата и Тайтфист използваха, че той е вътре, за да уредят личните си интереси.

„Също като Бартлет и Кейси — помисли той без гняв. — Ето, това е една интересна жена — красива, смела и лоялна към Бартлет. Дали знае, че той закуси с Орланда тази сутрин, а след това посети апартамента й. Дали знаят, че знам за двата милиона в Швейцария. Бартлет е умен, много умен и всяка негова стъпка е точна, но лесно може да бъде атакуван. Защото слабото му място е едно азиатско момиче. Може би Орланда, може би не, но със сигурност изпълнена с младост златна кожа. Куилън постъпи хитро като заложи капан с такава стръв. Да. Орланда е отлична стръв — мислите му отново се върнаха при Ландо Мата и неговите милиони. — За да се сдобия с тези милиони ще трябва да наруша свещената си клетва, а и това няма да помогне.“