Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 387

— Надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате?

— Не, никак.

Адютантът го поведе през свързаните мазета до дебела желязна врата в една бетонна кабина, която стърчеше недодялано насред голямата изба редом с лавиците с вино. Крос влезе вътре сам и затвори вратата зад себе си. След като се залости отвътре, той се отпусна. Сега беше далеч от любопитни очи и уши. Това беше неговата Светая светих, съвещателната стая за много тайни разговори — бетонната кабина и центърът за свръзка бяха изградени с много усилия от доверени офицери на СИ, всички до един британци, за да не се допусне инсталиране на вражески подслушвателни апарати в стените, и въпреки това цялата конструкция се проверяваше ежеседмично от експерти на Специалните служби — да не би в нея все пак да са попаднали някакви микрофони.

В един от ъглите стоеше свръхсложният предавател, който подаваше сигнали на непрекъсваемия шифровчик, оттам към системата от антени на покрива на резиденцията, които ги препращаха до Уайтхол.

Крос включи предавателя. Чу се успокоително бръмчене.

— Господин министъра моля. Тук е Азиатец Едно — изпита огромно удоволствие да използва тайния си псевдоним.

— Да, Азиатец Едно?

— Сред посрещаните на шпионина Брайън Куок беше и Цу-ян.

— А! Значи можем да го задраскаме от списъка.

— И двамата, сър. Вече са изолирани. В събота избягалият Джоузеф Йу е забелязан да пресича границата.

— По дяволите! Трябва да изпратите хора да го следят. Имаме ли човек в атомния им център в Шанкиян?

— Не, сър. Но се говори, че Дънрос щял да се срещне до един месец с мистър Йу в Кантон.

— А, а Дънрос?

— Той е лоялен — но никога няма да се съгласи да работи за нас.

— Съндърс?

— Справи се добре. Не мисля, че представлява риск за сигурността.

— Добре. Ами „Иванов“?

— Отплува по обяд. Не сме открили тялото на Суслов — ще ни трябват седмици да преровим и претърсим развалините. Едва ли ще го намерим цял. След като и Плъм загина, мисля, че трябва да преосмислим „Севрин“.

— Идеята е твърде добра, за да я зарежем, Роджър.

— Да, сър. И от другата страна ще са на същото мнение. Когато пристигне заместникът на Суслов, ще разбера какво са намислили и тогава ще можем да разработим план.

— Добре. Какво става с де Вил?

— Ще бъде прехвърлен в Торонто. Моля, уведомете тамошните служби. За атомния самолетоносач. Екипаж от 5500 офицери и матроси, 83 350 тона, осем реактора, максимална скорост 62 възела, 42 ракети „Ф–4 Фантом II“, всяка с ядрена бойна глава, 2 „Хокс Марк V“. Любопитно е, че единствената му защита срещу атака е една редица ракети „земя-въздух“ откъм щирборда…

Крос продължи доклада си, извънредно доволен от себе си, обичаше работата си, харесваше му да бъде агент на две разузнавалия, на три, напомни си той. Да, троен агент, с достатъчно пари, без никой от господарите му да му се доверява напълно, но всеки от тях се нуждаеше от него и се молеше да бъде на тяхна страна — не техен.

„Понякога почти си се чудя на себе си“ — помисли си той с усмивка.

Армстронг се беше облегнал в отвратително настроение на информацията на аерогарата в Кай Так и гледаше към вратата. Както винаги, беше пълно с народ. Той се изненада, като видя да влизат Питър и Фльор Марлоу и двете им дъщери с кукли и малки куфарчета в ръце. Фльор беше бледа и измъчена. Марлоу също. Беше натоварен с куфари.