Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 388

— Здравей, Питър — поздрави го Армстронг.

— Здрасти, Робърт. Много до късно работиш.

— Току-що изпратих Мери. Замина за една седмица на почивка в Англия. Добър вечер, мисис Марлоу. Моите съболезнования.

— О, благодаря, господин главен инспектор. Аз съм дос…

— Ние отиваме в Бинкок — прекъсна я важно четиригодишната й дъщеря. — Това е на континента.

— О, я стига, глупаче — обади се сестра й. — Казва се Банкок на континента. Това е Китай — важно поясни тя на Армстронг. — И ние сме в отпуска. Мама е болна.

Питър Марлоу се усмихна уморено и челото му се набръчка:

— Заминаваме за една седмица в Банкок, Робърт. Заради Фльор. Старият доктор Тулей каза, че тя непременно трябва да си почине.

Децата започнаха да се карат и той спря.

— Млъкнете и двете! Скъпа — обърна се към жена си, — иди да ни регистрираш. Аз ще ви настигна.

— Добре. Елате. О, я се дръжте прилично и двете! — тя тръгна, а двете момиченца подтичваха след нея.

— Май няма да си почине особено — каза Питър Марлоу. После понижи глас. — Един приятел ме помоли да ви предам, че срещата на наркобандитите в Макао е този четвъртък.

— А къде, не знаеш ли?

— Не. Но се предполага, че Уайт Паудър Ли бил един от тях. Имало и някакъв американец. Банастазио. Така се говори.

— Благодаря. И?

— Това е всичко.

— Благодаря, Питър. Приятно пътуване. Слушай, трябва да се обадиш на един човек в полицията в Банкок. Инспектор Самантаджал — кажи му, че аз те пращам.

— Благодаря. Жалко за Линк Бартлет и останалите, а? Божичко, аз също бях поканен на този прием.

— Джос.

— Да. Но това не е голямо утешение за тях, нали? Горките нещастници! До другата седмица.

Армстронг изпрати високия мъж с поглед, после се върна на информацията, облегна се и продължи да чака със свито сърце.

Мислите му неизменно се връщаха към Мери. Снощи пак се скараха неприятно, заради Джон Чен, но повечето заради последните няколко дни, заради Брайън и червената стая. Когато взе тези пари на заем и ги заложи изцяло на Пайлът Фиш, дочака в агония победата му, спечели и върна 40-те хиляди щатски долара обратно в чекмеджето на бюрото си — без да почувства повече нужда да докосне нито цент от тях, с остатъка от печалбата плати дълговете си и й купи билет за вкъщи, а тя снощи му вдигна нов скандал и накрая заяви:

— Ти забрави за годишнината ни! Е, това не е кой знае какво събитие, че да се помни, нали? О, как ненавиждам това проклето място и тия отвратителни Бивши вълци, и всичко останало. Няма да се върна!

Армстронг запали унило цигара — вкусът й беше влажен и кисел. На входа се появи Кейси. Той загаси цигарата си и тръгна да я посрещне, натъжен от унилата й походка.

— Добър вечер — поздрави я той уморено.

— О, здравейте, инспекторе. Как сте?

— Добре. Ще ви изпратя.

— О, много мило.

— Ужасно съжалявам за Бартлет.

— Да. Да, благодаря.