Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 385
Джеймс Клавел
Е, Бог да ми е на помощ, но се кълна, че той няма да ме победи. Аз ще съумея да защитя Линк въпреки всичко.
Забрави за това копеле, Кейси. Остави бъдещите битки, мисли за настоящето. Какво ще нравиш с Орланда? Линк, Линк я харесваше — може би дори я обичаше. Обичаше ли я? Не знам. И вече никога няма да узная.
Орланда.
Дали да не отида да я видя?“
88
20:05 часа
Орланда седеше на тъмно в стаята си в хотел „Мандарин“ и гледаше навън в нощта. Мъката й се бе уталожила.
— Джос за Линк — повтори си тя за стохиляден път. —
Телефонът рязко иззвъня и тя се стресна.
— Ало?
— Орланда? Аз съм Кейси — Орланда изпъна гръб от изненада. — Тази вечер си заминавам, но преди това исках да те видя. Възможно ли е? Долу, във фоайето съм.
Обаждаше се съперничката й? Защо? За да злорадства ли? Но те и двете загубиха.
— Да, Кейси — отвърна тя колебливо. — Ще се качиш ли? Тук е по-спокойно. 363-а стая.
— Разбира се. 363.
Орланда светна лампата и се втурна в банята да погледне лицето си. По него личаха следи от тъга и неотдавнашни сълзи — но не и годините й. Един гребен на косата и малко грим. Нищо друго не й беше необходимо. Все още.
„Престани! Старостта е неизбежна! Бъди азиатка! Не го забравяй.“
Обу се. Чакането й се стори много дълго. Сърцето й биеше ускорено. Чу звънеца. Вратата се отвори. Всяка от двете жени видя неутешимата скръб на другата.
— Влез, Кейси.
— Благодаря.
Стаята не беше голяма. Кейси забеляза два малки куфара, поставени чинно до леглото.
— И ти ли заминаваш? — стори й се, че гласът й идва от безкрайно далеч.
— Да. Да, отивам при едни приятели на родителите ми. Хотелът е малко скъпичък за мен. Тези хора ми казаха, че мога да остана у тях, докато си намеря друга квартира. Седни.
— Но нали имаш застраховка?
Орланда премигна:
— Застраховка ли? Не, не, едва ли. Никога не съм… не, нямам.
Кейси въздъхна:
— Значи си загубила всичко?
—
Видя мъката по лицето на Кейси и съчувствието й преля.
— Кейси — каза бързо тя, — що се отнася до Линк. Аз не се опитвах да го впримча, нямах лоши намерения. Но го обичах и щях да направя всичко възможно да се омъжа за него, но честно, и искрено вярвам, че щях да му бъда чудесна съпруга, щях да положа всички усилия да бъда най-добрата, наистина. Действително го обичах и… — Орланда отново вдигна леко рамене по своя характерен начин. — Ти знаеш. Съжалявам.
— Да, да, знам. Няма защо да се извиняваш.
— Първия път, когато те видях, в Абърдийн, в нощта на пожара — продължи Орланда — си помислих колко е глупав Линк, а може би и ти, че не… — тя въздъхна. — Може би си права, Кейси, че няма за какво да говорим. Още повече сега.