Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 344

Нов глас, решителен и спокоен, надделя над силните атмосферни смущения по радиото:

— Говори заместник-началникът на пожарната охрана, Соумс. Извънредно положение от първа степен! — Армстронг и шофьорът затаиха дъх. — Намирам се на кръстопътя на „Синклер“, „Робинсън“ и „Коутуол роуд“, където съм установил щаба си. Извънредно положение от първа степен, повтарям, от първа степен! Веднага да се уведомят комисарят и губернаторът, това е катастрофа от голям мащаб. Предупредете всички болници в колонията да имат готовност. Всички линейки и медицинският персонал да се отправят към района. Ще имаме нужда от незабавна и значителна армейска помощ. Няма ток, така че искаме генератори, кабели и прожектори.

— Боже Господи! — възкликна Армстронг. После рязко се обърна към шофьора. — Натисни газта, за Бога, и побързай!

Колата увеличи скоростта си.

— О, Йан — проплака Кейси, все още със зашеметеното дете на ръце. — Линк е там някъде долу.

— Да, да, знам — надвика той безумния хаос от писъци и викове за помощ, заглушаващи зловещото скърцане на развалините, които продължаваха да се слягат. Наоколо бродеха хора, които не знаеха къде да търсят, откъде да започнат, как да помогнат.

— О, да, но… но Линк. Аз не зн… — тя замълча.

Точно пред тях на склона, недалеч от останките на асансьора, се слегна голяма купчина изкривени греди и раздробени късове бетон и даде началото на нова лавина от камъни надолу по хълма. Дънрос насочи фенерчето си натам и те видяха как асансьорът бе засипан от вълна от падащи отломки и се свлече надолу, оставяйки след себе си пътека от тела.

— О, Боже — изплака Кейси. Детето се вкопчи уплашено в нея.

— Върни се в колата, там ще си в без… — в този момент към тях се втурна някакъв обезумял от тревога мъж, погледна детето в ръцете й, после го грабна и го притисна до себе си, благодарейки сподавено на Бога и на нея.

— Къде, къде я намерихте?

Кейси му посочи вцепенено.

Той погледна объркан мястото, после се отдалечи в нощта, без да скрие сълзите си на облекчение.

— Остани тук, Кейси — каза настоятелно Дънрос всред шума на приближаващите се от всички страни сирени. — Аз ще поогледам набързо.

— Внимавай, моля те. Не ти ли мирише на газ?

— Да, много силно.

Като си светеше с фенерчето, той започна да слиза надолу по развалините, под, над и между отломките, като се хлъзгаше, падаше и пак ставаше. Беше опасно да се върви сред тази несигурна и скърцаща маса. Първото смачкано тяло беше на някаква непозната китайка. Десетина ярда по-надолу попадна на мъж европеец със смазана, почти липсваща глава. Освети набързо с фенерчето пред себе си, но не видя Бартлет сред труповете. Малко по-надолу имаше още две премазани тела, и двете на китайци. Като преодоля гаденето си, той се промъкна под един опасен навес до европееца и като придържаше внимателно фенерчето си, бръкна в джоба му. Шофьорската книжка беше на името на Ричард Пагмайър.