Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 303

Бартлет се засмя:

— Де да беше вярно.

— О, така е. Знам.

Орланда намали, за да заобиколи купчина тиня, на това място пътят беше по-стръмен, на няколко пъти водата се бе разливала от канавките. Колата се движеше плътно до високата подпорна стена, после зави надолу по „Коутуол роуд“ и покрай ъгъла свърна към „Роуз корт“. Като стигнаха до блока, дъхът на Бартлет секна, когато Орланда се поколеба за момент, а после решително подмина фоайето и зави по стръмната алея към гаража.

— Време е за аперитив.

— Чудесно. — Не я погледна. Като спряха, той слезе, мина от нейната страна и й отвори вратата. Тя заключи колата и се качиха в асансьора. Бартлет усещаше как вената на шията му пулсира.

С тях се качиха и двама китайци — доставчици с подноси, пълни със сандвичи с пържен хляб в ръце и попитаха за апартамента на „Ейжън пропъртис“.

— На петия етаж — отговори Орланда и след като слязоха, Бартлет попита:

— „Ейжън пропъртис“ ли са собствениците тук?

— Да — отговори тя. — Всъщност те са построили сградата — поколеба се. — Джейсън Плъм и Куилън са добри приятели. Куилън все още притежава надстройката над покрива, макар че ми я преотстъпи, като скъсахме.

Бартлет я прегърна.

— Радвам се, че сте скъсали.

— И аз — усмихна му се нежно тя и невинността в широко отворените й очи го покърти. — Сега вече и аз.

Стигнаха до осмия етаж и той забеляза, че пръстите й трепереха, докато пъхаше ключа в ключалката.

— Заповядай, Линк. Кафе, чай, бира или коктейл?

Орланда свали обувките си и вдигна очи към него. Сърцето му туптеше и той напрегна сетивата си да разбере дали няма някой в апартамента.

— Сами сме — каза простичко тя.

— Как позна какво мисля?

Орланда леко сви рамене.

— Просто така.

Бартлет постави ръце на талията й.

— Орланда…

— Знам, мили.

Гласът й беше дрезгав и от него го побиха тръпки. Като я целуна, устните й се разтвориха, бедрата й бяха меки и податливи. Ръцете му я изследваха. Усети как зърната й се втвърдяват, а сърцето й биеше в ритъм с неговото. После ръцете й се отдръпнаха от врата му и се притиснаха до гърдите му, но този път той я притисна до себе си и я зацелува по-упорито. Ръцете й престанаха да го отблъскват и отново се плъзнаха около врата му, а бедрата й се притискаха към неговите. Отлепиха устните си, но останаха прегърнати.

— Обичам те, Линк.

— Обичам те, Орланда — отговори той, осъзнавайки изведнъж, че това е истина. Отново се целунаха, нейните ръце бяха нежни, но силни, а неговите бродеха по тялото й и оставяха огнени дири след себе си. И у двамата. Тя се отпусна още повече, коленете й омекнаха, и той леко я повдигна и я пренесе през отворената врата на спалнята. Ефирните завеси, които висяха от тавана като балдахин около леглото й, се люлееха от свежия хладен бриз, нахлуващ през отворените прозорци.

Юрганът беше пухен и мек.

— Бъди мил с мене, скъпи — прошепна дрезгаво Орланда. — О, колко те обичам.

От кърмата на „Сий уич“ Кейси махаше за сбогом на Дънстън Бар, Плъм и Пагмайър, които, стояха на кея от страната на Хонконг, където току-що ги бяха оставили, късният следобед беше приятен, но все още беше облачно. Яхтата се връщаше обратно през пристанището — Питър Марлоу и момичетата вече бяха слезли при Каулуун, но Горнт я убеди да остане и за обратното пътуване.