Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 299

Минаха два дни, а когато се върна, беше пожълтял, изпит и уплашен, веднага се качиха във взетата под наем кола, в най-голямата тъмница и избягаха обратно в Швейцария. Сбъркаха пътя нагоре през Тиролските Алпи, през цялото време той не отлепяше очи от огледалото за обратно виждане, да не би да ги следят, и не й проговори, докато не пресякоха границата и не се намериха в безопасност.

— Но защо, защо, Ханс?

— Защото така! Моля те. Ти не трябва да задаваш въпроси, Рико. Такова е споразумението… нашето споразумение. Съжалявам за почивката. Ще отидем във Венген и Биариц, ще бъде разкошно, там ще бъде разкошно. Моля те, помни твоя jiri и че аз те обичам с цялото си сърце.

Обич!

„Аз не разбирам тази дума — помисли си Рико, застанала до прозореца в сумрака на стаята, загледана към пристанището и навъсените облаци. — Странно, че в японския липсва такава дума. Само дълг и нюанси на дълг, привързаност и нюанси на привързаност. Не и lieben. Ai? Ai всъщност означава уважение, макар че някои я използват и за lieben.“

Рико се улови, че мисли на немски и се усмихна. Повечето време мислеше на немски, макар че днес с тай-пана беше мислила на японски.

„Толкова отдавна не бях говорила на родния си език. Кой е моят език? Японският? Това е езикът, на който говоря с родителите си. Немският? Това е езикът в нашата част на Швейцария. Английският? Това е езикът на съпруга ми, макар той да твърдеше, че неговият майчин език е немският.

Той англичанин ли беше?“

Рико много пъти си бе задавала този въпрос. Не че немският му не беше добър, но просто начинът му на мислене, манталитетът му не беше на немец, както и нейният не е на японка. Или пък е?

Той никога не й бе казал с какво се занимава, а и тя никога не беше попитала. След Виена лесно можеше да предположи, че е нещо тайно, свързано с международния престъпен свят или с шпионажа. Ханс нямаше вид на престъпник.

Оттогава тя стана още по-предпазлива. Един-два пъти й се стори, че ги следят — веднъж в Цюрих и когато бяха на ски, но той разсея подозренията й.

— Но трябва да бъдеш готова, ако се случи нещо. Дръж всички ценности и документи, паспорта, свидетелството за раждане в пътната си чанта, Ri-chan — той се обърна към нея с прякора й. — За всеки случай, за всеки случай.

След смъртта на съпруга й и изпълнението на почти всичките му инструкции, всичко се бе изменило. Сега можеше да започне отначало. Беше на 24 години. Миналото си е минало и кармата си е карма. Парите на тай-пана щяха да й стигнат за години напред.

В сватбената им нощ съпругът й й каза:

— Ако с мен се случи нещо, ще ти се обади един човек на име Киърнън. Прережи телефонната жица, както ще ти покажа, и напусни Цюрих. Вземи само пътната чанта и дрехите на гърба си. Замини с колата за Женева. Ето ти този ключ. Той е от един сейф в „Суис бенк ъф Женева“ на улица „Шарл“. В него има пари и някои писма. Следвай точно указанията, скъпа, о, колко те обичам. Остави всичко. Прави точно каквото ти казвам…

И тя го послуша. Точно. Такъв беше нейният jiri.

Преряза телефонните жици с клещите, както й бе показал, точно до контакта на стената, така че да не личи. В банката в Женева имаше писмо с инструкции, 10 000 щатски долара в брой, нов швейцарски паспорт, подпечатан, нейната снимка, но с друго име, нова рождена дата и свидетелство за раждане, в което пишеше, че е родена в Берн преди 23 години. Новото име, което й беше избрал й хареса и тя си спомни как плака за него в хотелската си стая с изглед към прекрасното езеро.