Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 277

Макайвър не каза нищо.

— Тай-пан, защо не оставиш на мене да довърша — предложи той. — Тия хора ми изглеждат доста притеснени.

— Благодаря.

Йан приведе глава и се отправи към групичката от облечени в дъждобрани мъже.

— Добро утро.

— Отвратително е, тай-пан — каза Джордж Т’Чънг, най-големият син на Шити Т’Чънг. — Опитах се да мина с колата и още на първия завой закъсах — той посочи към пътя. Колата му бе затънала в калта и едната й броня бе изкривена. — Трябва да повикам трактор.

— Само дето си загубихме времето — каза кисело Том Никлин. Той беше дребен, заядлив мъж към трийсетте. — Трябваше още вчера да го отложим.

„Разбира се — помисли си доволно Дънрос, — но тогава нямаше да имам извинение за полета и нямаше да изпитам удоволствието да видя всички ви тук с провалена сутрин.“

— Всички единодушно гласувахме за провеждането му. Съгласихме се, че това е смело начинание — обясни невинно Дънрос. — Ти беше там. Също и баща ти.

Макбрайд побърза да заяви:

— Предлагам официално да го отложим.

— Съгласен — Никлин се отправи обратно към чисто новичкия си камион с четири водещи колела, в който под добре изпънат брезент се гушеше поршето му с подсилен мотор.

— Любезен тип — обади се някой.

Никлин запали мотора и направи майсторски завой по калния несигурен път покрай хеликоптера, чийто мотор заглъхваше.

— Жалко, че е такъв чешит — обади се друг. — Иначе е страшно добър шофьор.

— Да оставим за Макао, а, тай-пан? — предложи Джордж Т’Чънг с аристократичното си произношение, придобито в реномирани английски училища.

— Добре — отвърна рязко Дънрос, който вече мислеше за ноември, когато щеше да победи Никлин. Побеждавал го бе три пъти в шест ралита, но никога не бе печелил Гран При, тъй като колите му не бяха достатъчно мощни да издържат натиска на дясното му стъпало. — Този път, Бога ми, ще спечеля.

— О, не, тай-пан. Това е моята година! Имам най-нов модел „Лотос 22“, старецът ми се бръкна за него. Ще има да гледаш опашката ми цели 60 обиколки.

— Да имаш да вземаш! Новият ми „Е-Тайп“… — Дънрос замълча.

Към тях приближаваше полицейска кола, която буксуваше и се хлъзгаше по калния път. „Защо ли Съндърс идва толкова рано?“ — учуди се тай-панът и нещо го присви отвътре. Нали му беше казал на обяд. Той опипа неволно с ръка задния джоб на панталона си, за да се увери, че пликът е закопчан там в безопасност. Пръстите му го потвърдиха.

Снощи, като се върна в кабинета на П. Б. Уайт, Дънрос извади 11-те листчета и ги прегледа още веднъж на светло. Шифърът не му говореше нищо. После отиде при ксерокса до покритото с кожа бюро и извади по две копия от всяко. Сложи ги в два различни плика и ги запечата. На единия написа: „П. Б. Уайт — да се предаде на тай-пана на «Струан», без да се отваря.“ После го пъхна в една книга, която взе наслуки от библиотеката и също така внимателно я върна на мястото й. Следвайки указанията на А. М. Г., на втория плик написа едно голямо Г за Рико Гресенхоф и го пъхна в джоба си. Оригиналите запечата в третия плик и също го пъхна в джоба си. Като провери за последен път дали е затворил добре тайния вход, той отключи вратата на кабинета и излезе. След няколко минути си тръгна с Гавалан, Кейси и Рико и макар че имаше достатъчно възможности да даде плика на Рико, реши да изчака, докато предаде оригиналите.