Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 275

— Добро утро, Дънкън — поздрави тай-панът в микрофона. — Не вярвах, че ще успееш.

— И аз — отвърна по-възрастният мъж. — Едва ли ще успеем да се върнем, тай-пан. Облаците пак се спускат много ниско. Да тръгваме, ако ще тръгваме. Предавам ти управлението.

— Излитаме.

Дънрос завъртя леко ръчката на дросела с лявата си ръка, увеличи плавно оборотите и отпусна лоста, а с дясната местеше лоста за управление, като го движеше леко в кръг, за да усети въздушната възглавница, която бързо нарастваше — лявата му ръка контролираше скоростта, изкачванията и спусканията, дясната — посоката, а с педалите за управление поддържаше нестабилната машина в право положение да не се завърти. Дънрос обичаше да управлява хеликоптер. Бе много по-голямо предизвикателство, отколкото летенето с неподвижни криле. Изискваше такава концентрация и умение, че той забравяше проблемите си и летенето го пречистваше. Но рядко летеше сам. Небето беше за професионалисти или за хора, които летяха ежедневно, затова винаги взимаше пилот-инструктор, чието присъствие обаче не отнемаше от удоволствието му.

Усети с ръцете си нарастването на въздушната възглавница и хеликоптерът се повдигна на сантиметър. Дънрос мигновено коригира наклона, причинен от полъха на вятъра. Провери таблото, за да избегне евентуални опасности, вперил поглед навън, заслушан в музиката на мотора. Когато всичко се стабилизира, той увеличи оборотите, повдигайки левия лост, отпусна леко напред и наляво ръчката, като балансираше с крака, и се плъзна наляво, набирайки височина и скорост, за да се спусне надолу по склона на планината.

След като стабилизира машината, Дънрос натисна бутона за предаване, за да докладва на диспечерската кула в Кай Так.

— Внимавай за оборотите! — предупреди го Мак.

— Видях. Съжалявам.

Дънрос се поправи за частица от секундата по-бързо, отколкото трябваше, и се изруга, после уравновеси хеликоптера и направи плавен завой, вече всичко беше наред, летяха на хиляда фута над морското равнище и той насочи машината над пристанището към Каулуун, Новите територии и района на ралито.

— Наистина ли ще проведете ралито, тай-пан?

— Съмнявам се, Дънкън — отговори Дънрос в микрофона. — Но въпреки това не исках да се отказвам от нашата разходка. Цяла седмица я чакам.

Дънкън ръководеше малката си фирма от летището. Изпълняваше предимно местни поръчки, най-често на властите, които му възлагаха топографски измервания. Понякога работеше и за полицията, пожарната команда и митницата. Той беше дребен мъж, бивш пилот от Кралските военновъздушни сили, с набраздено чело, силно раздалечени очи и остър изпитателен поглед.

Макайвър се наведе напред и закри таблото с картонени кръгове, за да го принуди да лети само по чувство — забавянето показваше по-усилена работа, значи се изкачваха.