Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 279

— Пътуването до Тайпей се отлага за петък, връщане в понеделник на обяд. Това удобно ли ви е?

— Да, разбира се.

— Благодаря.

Бартлет затвори телефона и се отпусна. Протегна се на воля, доволен, че не бърза за никъде и може да се наслади на рядкото удоволствие да помързелува.

Тази сутрин в 4 ч. бе закачил на вратата си табелка „Не ме безпокойте“, изключи телефоните до 10 ч. и легна да спи. Снощи Орланда го заведе в Абърдийн, където бе наела лодка за удоволствие. С нея се понесоха по каналите в стоплената от мангала кабина, на която дъждът отвън придаваше още по-голям уют, и опитваха от горещата и пикантна храна.

— В Шанхай готвим с чесън, чили, пипер и всякакви подправки — обясняваше му Орланда, сервирайки с дървените пръчици, превърнали се в деликатно продължение на пръстите й. — Колкото по на запад отиваш, толкова по-гореща е храната и се яде по-малко ориз, а повече хляб и юфка. На запад предпочитат тестени изделия, Линк, ориз се яде само на юг. Още?

Нощта беше чудесна и той не усещаше как лети времето. Тя го забавляваше с истории за Азия и Шанхай, умът й беше бърз и пъргав. След като масата беше раздигната и те се бяха облегнали един до друг на възглавниците със сплетени пръсти, Орланда му каза:

— Линк, съжалявам, но те обичам.

Това го изненада:

— Няма защо да съжаляваш — отвърна й той, все още неподготвен да й отговори по същия начин.

— Това усложнява нещата, о, да, безкрайно ги усложнява.

„Да — помисли си Бартлет. — За една жена е толкова лесно да каже «Обичам те», докато за мъжа е много трудно и много неблагоразумно, защото тогава загазваш. Така ли се казва?“ Пак не намери отговор.

Бартлет лежеше, облегнал глава на ръцете си, и преосмисляше изминалата нощ. Докосване и отдръпване, търсещи ръце, неговите и нейните, но без да стигнат до края. Не че тя му пречеше или го спираше. Просто се въздържа. Напълно.

— Ти никога преди не си правил така — произнесе на глас Бартлет. — Започнеше ли веднъж, стигаше докрай — и му се искаше да го беше направил, като си спомни колко голямо бе желанието му.

— Аз не съм момиче за една нощ, нито евро-азиатска уличница — кънтеше в ушите му.

В таксито до дома й те не проговориха, само се държаха за ръце. Стори му се глупаво и детинско. „Ако само преди месец или преди седмица някой ми бе казал, че ще се задоволя само с това, щях да го нарека глупак и да се обзаложа на много пари.

Пари. Аз имам повече от достатъчно и за себе си, и за Орланда. Ами Кейси? Ами «Пар-Кон»? Първо по-важното. Да видим дали Кейси ще ми каже за Муртаг и защо се е хванала с тази рискована работа. Горнт? Горнт или Дънрос? Дънрос притежава стил и щом Банастазио е против него, това е сериозна причина да му се вярва.“

След като разказа за Банастазио на Армстронг, той му отговори:

— Ще видим какво можем да изровим, макар че препоръките на мистър Горнт са повече от безупречни. Можете да бъдете сигурен, че Винченцо Банастазио ще бъде на видно място в списъка ни от подозрителни личности, но той не представлява ли по-голяма опасност за Щатите?