Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 126

— Как е разбрал Джон тайната на монетата и другите неща, за да ги предаде на Бартлет — за структурата на „Ноубъл хаус“?

— Не зная — излъга старецът.

— Казал си на Джон. Само ти, Аластър, баща ми, сър Рос, Гавалан, де Вил и аз знаем, от тях само първите четирима знаят структурата!

— Не съм му казал — кълна се не съм.

Дънрос примигна. Гневът му отново се надигна и той пак го овладя.

„Разсъждавай логично — каза на себе си. — Филип е повече китаец, отколкото европеец. Постъпи с него, като с китаец! Къде е връзката, липсващата част на загадката?“

Докато се мъчеше да я разгадае, очите му пронизваха стареца. Чакаше, знаейки, че мълчанието е голямо предимство при нападение и при защита. Къде е отговорът? Филип никога не би издал такава тайна на Джон, значи…

— Боже Господи! — избухна неочакваното прозрение. — Ти си водил дневник! Личен дневник! Ето как е разбрал Джон! Взел го е от сейфа ти! Така ли?

Парализиран от дяволския гняв на тай-пана, Филип се изтърва:

— Да… да… Трябваше да се съглася. — Спря се, борейки се със себе си.

— Трябваше? Защо? Говори, да те вземат дяволите!

— Защото… баща ми преди… да предаде „Хаус ъф Чен“ и монетата на мен… ме накара да се закълна да водя… да записвам личните връзки на „Ноубъл хаус“, за да предпазя „Хаус ъф Чен“. Само това, тай-пан, никога да не го използвам срещу „Ноубъл хаус“ или срещу вас, само за защита…

Дънрос го гледаше с омраза, мразеше Джон Чен, защото беше продал „Струан“, мразеше наставника си Чен-Чен. Повръщаше му се от толкова омраза и толкова предателства. След това си спомни, какво му каза Чен-Чен, преди много години, когато Дънрос почти се бе разплакал заради несправедливото отношение на Аластър и баща му към него: „Не се гневи, малък Йан, запазвай самообладание. Така казвах на Кълъм и Хег, когато бяха на твоите години — Кълъм никога не ме слушаше, но Хег ме послуша. Това е цивилизованият начин: Никога не се гневи, винаги запазвай самообладание!“ Така, значи Бартлет има нашата структура, балансите ни. Какво друго?

Филип Чен потрепваше.

— Хайде за Бога, Филип, сети се! Всички имаме планове, много планове! Ти също! Хег! Чен-Чен, Шити Т’Чънг, Дайан… — Боже, колко още неща си документирал и Джон е предал? — Обзе го чувство на отвращение, като си спомни своята теория за връзка между Банастазио, Бартлет, „Пар-Кон“, Мафията и оръжието. Боже, ако тайните ни попаднат в лоши ръце! — Е?

— Не зная, не зная… Какво иска Бартлет? Какво иска за монетата? — Филип изхълца. — Тя е моя, принадлежи ми!

Дънрос забеляза неконтролируемото треперене на ръцете и внезапното посивяване на лицето му. Върху барчето имаше бренди и уиски и Йан му подаде чаша бренди. Старецът отпи и леко се закашля.

— Благо… благодаря.

— Отивай си и донеси всичко от сейфа и… — Дънрос спря и натисна копчето на уредбата. — Ендрю?