Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 117

Дънрос въздъхна. Неговата нощ със Сноу Джейд беше безупречна и изпълнена със смях.

— Не ям десерт — побърза да отговори той. — На диета съм.

— О не, не ти, тай-пан. Ще ти помогна да свалиш от теглото си.

— Благодаря, десерт не, никога в Хонконг.

— А! Фор Фингър каза, че ще кажете така, тай-пан и ме предупреди да не се срамувам. — Тя грейна и наля уиски. — Аз трябва да кажа: имаш паспорт можеш да пътуваш.

И двамата се засмяха.

— Какво друго каза Фор Фингър?

Върхът на езика й облиза устните.

— Само, че чужденците са съвсем особени в някои неща. Като приказката — десерт не! Като че значи нещо. — Тя го наблюдаваше. — Никога не съм била с варварин до сега.

— О? Някои от нас са доста цивилизовани.

Дънрос се усмихна на себе си, спомняйки си, колко изкусително беше — техните закачки и чудесните ястия, всичко приятно и задоволяващо.

„Да. Но това не извинява този стар копелдак Фор Фингър, не монетата, не кражбата на монетата, не капана, в който мисли, че ме е хванал. На това ще му дойде реда после. Най-напред, най-важното. Концентрирай се, има куп неща да свършиш, преди да спиш довечера!“

Списъкът на Клаудия беше дълъг, повечето от тях спешни неща, оставаха му два часа за работа. Тип Ток не беше в списъка, не и Ландо Мата, Тайтфист Танг, Фор Фингър или Пол Чой. Кейси и Бартлет бяха там. Травкин, Робърт Армстронг. Жак де Вил, Гавалан, Филип Чен, Дайан Чен, Алън — вътрешният брокер на „Струан“ — Сър Луис и още безброй пръснати по света.

— Клаудия, най-напред Хиро Тода, до другите ще стигнем по-късно.

— Да, сър.

— След Тода, искам да видя Жак де Вил, после Филип Чен. Нещо за мисис Рико Гресенхоф?

— Самолетът й каца в 7.00. Има резервация и ще бъде посрещната. В стаята има цветя.

— Благодаря. — Дънрос влезе в офиса и се загледа през прозореца. До момента бе направил всичко, което зависеше от него за „Ноубъл хаус“ и за Хонконг. Сега останалото беше в ръцете на Бога. Следващият проблем — корабите. Настроението му се повдигна.

— Хелоу, тай-пан.

— Хелоу, Хиро. — Дънрос сърдечно стисна протегнатата му ръка.

Хиро Тода, икономически директор на „Тода шипинг индъстри“ беше на годините на Дънрос, стегнат, набит доста по-нисък от Дънрос, с хитри очи и готова усмивка, акцентът леко американски от двете му години специализация в UCLA.

— Мога ли да представя моите сътрудници мистър Казунари, мистър Еде, мистър Касиги.

Тримата млади мъже се поклониха и Дънрос отговори по същия начин. Всички бяха с добре ушити тъмни костюми, бели ризи и връзки в пастелен цвят.

— Седнете моля. — Дънрос предложи местата около малката маса за съвещания. Вратата се отвори и японската му секретарка и преводачка Акико влезе. Тя внесе табла със зелен май, представи се и сервира чая, после седна близко до Дънрос. Независимо, че японският му бе достатъчно добър за бизнес среща, тя му бе необходима за престиж.

Отчасти на японски, отчасти на английски, той започна непринуден, учтив разговор за незначителни неща, който по японски обичай предшества сериозните дискусии. Японски обичай беше бизнес срещите да се правят с участие на много администратори, колкото по-старши е ръководителят на срещата, толкова повече сътрудници води със себе си.