Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 108

Дънрос опита да не показва вълнението си. Ториевият окис беше рядка пръст, съществена съставка, използвана при изработката на чорапчета за газови лампи. Миналата година случайно чу, че Хонконг напоследък е станал най-големият потребител на торий, след Съединените щати. Любопитството му се засили, защото „Струан“ не беше в печелившия бизнес. Скоро откри, че достъпът до материала е сравнително лесен и търговията твърде печеливша, секретна, осъществявана от множество малки вносители, всичките твърде далеч от същността на бизнеса. В природата торият се среща като различни радиоактивни изотопи. Някои от тях лесно се преработват в уран 235, а самият торий 232 е страхотно скъп радиоактивен материал за атомен реактор. Разбира се, тези и много други ториеви продукти бяха забранени, като стратегически суровини. И остана изумен от откритието, че окисите и нитратите, химически лесно преработваеми, не бяха забранени.

Не успя да открие, къде отива ториевият окис. Разбира се, било е в Китай. Много отдавна подозираше КНР в опити за създаване на атомна бомба, обаче мислеше, че са на етап разработка и най-малко на десет години от осъществяването. Идеята Китай, притежател на атомно оръжие го изпълни със смесени чувства. От една страна ядреното въоръжаване беше опасно, от друга, като атомна сила Китай моментално става опасен съперник на Съветския съюз, дори равен на него, вероятно непобедим.

Дънрос видя, че двамата мъже го гледат. Вената върху челото на Йан пулсираше, независимо, че лицето му остана безизразно.

— Това може да се осъществи, мистър Тип. Какво количество е необходимо и за кога?

— Предполагам незабавно и в неограничени количества — колкото можете да доставите. Както знаете Китай се модернизира, но голяма част от населението ползва газови лампи.

— Разбира се.

— Откъде бихте могли, да доставите ториеви окиси и нитрати?

— Евентуално Австралия. Най-бързо бихме доставили оттам, обаче в този момент не зная нищо за качеството. Извън Щатите — добави той деликатно, — ториеви окиси и нитрати има още в Тасмания, Бразилия, Индия, Южна Африка, Родезия и Урал… залежите там са големи. — Нито един от двамата не се усмихна. — Предполагам Родезия и Тасмания биха били най-подходящи. Има ли някой, с когото аз или Филип да контактуваме?

— А да, с мистър Вии Сии Нгъ, от „Принцес билдинг.“

Дънрос едва не подсвирна, още един елемент от загадката си дойде на мястото. Мистър Вии Сии Нгъ, фотографът Нгъ, голям приятел на Цу-ян. Изчезналият Цу-ян, негов Стар приятел и съдружник, който мистериозно избяга в Китай… Цу-ян е бил един от вносителите на торий.

— Познавам мистър Нгъ. Между другото, как е моят Стар приятел, Цу-ян?

Люнг явно се сепна. „Гледа, като бик“ — мрачно си помисли Дънрос, шокиран от мисълта, че Цу-ян е комунист или свързан с комунистите и той досега не го беше заподозрял.

— Цу-ян? — Тип Ток се намръщи. — Не съм го виждал повече от седмица. Защо?