Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 75
Джеймс Клавел
— И как се справяте?
— Да. Четири часа — от шест до осем сутрин и от пет до седем вечер. Ужасно и неприятно, защото естествено това означава, да се запасяваме за четири дни. С кофи или във ваната, кой както може. Останали са съвсем малко пълни кофи — утре ще имаме вода. О, Боже, нали имаше вода за вас?
— Да, но… Искате да кажете, че водата е спряна централно? Навсякъде? — попита тя недоверчиво.
— Да — търпеливо отвърна Гавалан. — С изключение на тези четири часа, всеки четвърти ден. Но във „Виктория енд Албърт“ няма да имате проблеми. Тъй като се намира на самия бряг, неговите резервоари могат да бъдат зареждани всеки ден от лихтери — разбира се, срещу заплащане.
— И не можете дори да се изкъпете?
Линбар Струан се засмя:
— Всички стават доста отблъскващи след три дни в жегата, но поне сме заедно в тази клоака. Все пак е полезно, преди да влезеш да се увериш, че има кофа вода.
— Нямах представа, че е така — каза, ужасена от факта, че бе употребила
— Резервоарите ни са празни — обясни Гавалан… — Тази година почти нямаше валежи, а и миналата бе суха. Адски досадно, но това е положението. Нищо не може да се направи. Джос.
— А откъде тогава се снабдявате с вода?
Те я изгледаха с безизразни погледи.
— От Китай, разбира се. Чрез водопроводи през границата до Новите територии или чрез танкери от реката Пърл. Съвсем скоро по споразумение с Пекин правителството нае десет танкера, които отиват нагоре по течението на Пърл. Те носят десет милиона галона вода дневно. Това ще струва на правителството над двадесет и пет милиона само за тази година.
— Това за всички ли се отнася? Четири часа на всеки четири дни?
— Дори и в Грейт хаус използват кофи. — Гавалан отново сви рамене. — Но тай-панът има една къща на Шек-О, със собствен кладенец. Щом ни покани всички се юрваме нататък, за да свалим мръсотията.
Тя пак се сети за трите кофи, които бе използвала. „Господи, — дали това не беше всичката вода? Не си спомням да остана нещо.“
— Изглежда има още какво да науча — каза тя.
„Да — помислиха си те. — Да, адски много“.
— Тай-пан?
— Да, Клаудия? — каза Дънрос в интеркома.
— Срещата с Кейси бе току-що прекъсната за обяд. Господарят Ендрю е на четвърта линия. Господарят Линбар се качва към кабинета ви.
— Кажи му да дойде следобед. Нещо ново за Цу-ян?
— Не, сър. Самолетът е кацнал навреме — в 8:40. Няма го в офиса му в Тайпей. Нито в апартамента. Ще продължа да го търся, разбира се. Изглежда, че тази сутрин господарят Бартлет е бил в „Ротуел-Горнт“ и е разговарял на четири очи с господин Горнт.
— Сигурна ли си? — попита той и стомахът му се сви.
— Да, съвсем.
„Копеле — помисли си Дънрос. — Дали Бартлет е искал да разбера?“
— Благодаря — каза той, като за момент остави настрана този въпрос, но бе много щастлив, че го научава. — В събота ще получиш хиляда долара, заложени, на който кон пожелаеш.
— О, благодаря ви, тай-пан.
