Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 74

— За Бога, аз си харесвам кобилата. Ноубъл Стар има големи шансове да спечели. Тя е най-добрата от всичките ни коне.

— Петдесет.

— Сто и чак тогава ще разговаряме.

— Няма кон, за който бих дал толкова много — усмихна се Жак на Филип Чен. — Какво ще кажеш, Филип?

Филип Чен се изправи:

— Мисля да си ида у дома за обед и да оставя жребците насаме с техните сънища. И все пак, интересно защо всички се обзалагате за това, че останалите няма да успеят, а не за това кой ще успее. — Те отново се засмяха.

— Глупаво беше от нейна страна да ни даде допълнителните два милиона, а? — каза Гавалан.

— Сделката е фантастична — продължи Линбар Струан. — Господи, чичо Филип, фантастична е!

— Като задника й — каза де Вил с авторитета на познавач. — А, Филип?

Филип Чен кимна добродушно и излезе.

В тоалетната Кейси се огледа ужасена. Беше чисто, но миришеше на стара канализация и една върху друга бяха натрупани кофи, някои от които пълни с вода. Подът бе облицован с плочки, но мръсен и мокър. „Чувала съм, че англичаните не си падат по хигиената — мислеше си тя с отвращение, — но тук, в «Ноубъл хаус»? Удивително!“

Влезе в една от кабинките. Подът бе влажен и хлъзгав. След като свърши, натисна ръчката за водата, но нищо не се случи. Опита още два-три пъти, но резултат нямаше. С раздразнение отключи вратата, отиде до мивката, завъртя кранчетата, но вода не потече.

„Какво става тук? Сигурна съм, че тези копелета нарочно ме изпратиха в тази тоалетна!“

Имаше чисти хавлиени кърпи, затова тя изля непохватно една кофа вода в мивката, като разля малко на пода, изми си ръцете и след това ги избърса, бясна, че си бе намокрила обувките. Изведнъж се сети нещо, взе втора кофа и я изля в тоалетната. После употреби още една, за да си измие отново ръцете. Когато излезе, се чувстваше много мръсна.

„Сигурно някъде е прекъсната проклетата водопроводна тръба, а водопроводчикът ще дойде едва утре. Проклети да са всички водопроводи! Успокой се — каза си — ще започнеш да правиш грешки.“

Коридорът беше постлан с изящен китайски копринен килим, а по стените висяха картини на клипери и китайски пейзажи. Докато се приближаваше, чу глухи гласове, идващи от залата и смях — онзи смях, който обикновено е предизвикан от мръсен виц или нецензурна фраза. Бе сигурна, че в момента, в който отвори вратата, доброто настроение и приятелската атмосфера ще изчезнат и отново ще настъпи неловката тишина.

Отвори и всички се изправиха.

— Неприятности с водопроводната мрежа ли имате? — попита тя, като се опитваше да потисне гнева си.

— Не, мисля, че не — каза учудено Гавалан.

— Ами няма никаква вода. Не знаехте ли?

— Разбира се, че няма… О! — той спря. — Вие сте отседнали във „Виктория енд Албърт“ и затова… Никой ли не ви е казал за недостига на вода?

Всички започнаха да говорят едновременно, но гласът на Гавалан се издигна над останалите.

— „Виктория енд Албърт“ си има собствено водно снабдяване, както и още два-три хотела, но за всички останали вода има по четири часа на всеки четири дни. И през ум не ми е минало, че не знаете. Съжалявам.