Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 55

Тя веднага им показа графика и предварително подготвена документация, направи устно резюме на факти, цифри и проценти, на банкови такси и лихви. С прости думи и много бързо, така че дори и най-бавният ум да може да схване проекта. И сега я гледаха втренчено.

Ендрю Гавалан наруши тишината:

— Това е… това е много впечатляващо, мила моя.

— В интерес на истината не съм твоята „мила“ — засмя се Кейси. — Аз съм много костелив орех, когато става въпрос за моята корпорация.

— Non, mademoiselle — каза Жак де Вил с меко галско обаяние, — вие не сте никак костелива. Напротив — имате чудесно тяло.

— Merci, monsieur — отвърна моментално тя и добави леко на сносен френски — но, моля ви, нека засега да оставим формите на тялото ми и да обсъдим формата на тази сделка. Най-добре е да не смесваме двете неща, не мислите ли?

Отново тишина. Линбар Струан предложи кафе.

— Не, благодаря, господин Струан — отвърна Кейси, опитвайки се да се съобразява с обичаите им и да не се обръща към тях на малки имена. — Може ли да съсредоточим вниманието си върху това предложение? Изпратихме ви го миналия месец… Опитала съм се да реша както вашите така и нашите проблеми.

Отново настъпи тишина. Линбар Струан, тридесет и пет годишен, с много приятна външност, със светлоруса коса и сини очи, в които блещукаше дяволит блясък, продължи да настоява:

— Сигурна ли сте, че не искате кафе? Или, може би, чай?

— Не, благодаря. Значи приемате нашето предложение без забележки?

Филип Чен се изкашля и каза:

— По принцип сме единодушни в желанието си да работим съвместно с „Пар-Кон“ в няколко области. Самите заглавия в споразумението го показват. А що се отнася до фабриките за полиуретан…

Тя изслуша неговите обобщения, след което още веднъж се опита да бъде по-конкретна, което беше и целта на срещата. Но вървеше ужасно трудно и тя усещаше силното им смущение и недоволство. „Това са най-неприятните моменти, които някога съм изживявала. Може би причината е в това, че са англичани, а аз никога не съм си имала работа с англичани.“

— Има ли нещо конкретно, което искате да изясним? — попита тя. — Ако има нещо, което не разбирате…

Гавалан рече:

— Разбираме много добре. Представяте ни изчисления, които не са балансирани. Ние финансираме строежа на фабриките, а вие доставяте машините. Но изплащането им ще продължи три години, което ще обърка всички приходи и ще означава липса на печалба за най-малко пет години.

— Казаха ми, че обичаят в Хонконг е разходите по строежа да се възвръщат изцяло за три години — отговори тя също толкова остро, щастлива, че най-после са я предизвикали. — Ние просто ви предлагаме да се съобразим с вашия обичай. Ако искате пет или десет години, ще ги имате, при условие, че същото се отнася и за сградата.

— Вие не плащате за машините — вземате ги на лизинг, а месечната вноска за смесеното дружество е висока.

— Какъв е днес основният лихвен процент на вашата банка, господин Гавалан?

Те се посъветваха, а след това й казаха. Тя поработи няколко секунди с елката си.

— Ако приемете нашето предложение, при днешния процент ще спестявате по 17 000 хонконгски долара седмично от всяка машина, от което, за периода, за който става въпрос… — още една бърза сметка — общите ви печалби ще надхвърлят с 32 процента максимума, на който можете да се надявате. А тук говорим за милиони долари.