Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 5
Джеймс Клавел
— Какви обещания?
— Трябва сляпо да се закълнеш пред Бога както всички тай-панове преди теб! Съвсем скоро ще разбереш какво си наследил.
— А ако не го направя?
— Знаеш отговора!
Дъждът блъскаше стъклата с такова ожесточение, с каквото туптеше сърцето на Дънрос, докато премисляше лудостта, на този неясен обет. По той знаеше, че не може да стане тай-пан, без да го даде и затова изрече думите и продължи да повтаря.
— … и още, че ще използвам цялата си власт и всички средства, за да запазя компанията така мощна както е била при основаването и „Ноубъл хаус ъф Ейжа“ — най-голямата в Азия. Заклевам се пред Бога да сторя всичко необходимо, за да победя, унищожа и пропъдя от Азия компанията, наречена „Брок и синове“ и по-точно моя враг, основателя Тайлър Брок, сина му Морган, техните наследници или който и да е от техния род, с изключение на Тес Брок и нейното поколение — съпругата на сина ми Кълъм… — Дънрос отново спря.
— Когато свършиш, ще можеш да задаваш всякакви въпроси — каза Аластър Струан. — Довърши!
— Чудесно. Заклевам се пред Бога, че моят приемник тай-пан също ще се закълне в това завещание. Помогни ми. Господи!
Тишината бе нарушена само от дъжда, който шибаше стъклата. Дънрос усети потта по гърба си.
Аластър Струан остави Библията и спали очилата си.
— Е, това е. — Рязко протегна ръката си. — Бих искал първи да те поздравя, тай-пан. Можеш да разчиташ изцяло на помощта ми.
— А за мен е чест да бъда втори, тай-пан — каза Филип Чен с лек поклон, също толкова официално.
— Благодаря ви — Дънрос беше страшно напрегнат.
— Мисля, че всички имаме нужда от едно питие — каза Аластър Струан. — Ще налея, с ваше разрешение — добави той, обръщайки се към Дънрос с неуместна официалност. — Филип?
— Да, тай-пан, аз…
— Не. Йан е вече тай-пан. — Аластър Струан наля шампанското и подаде първата чаша на Дънрос.
— Благодаря — рече Дънрос, наслаждавайки се на комплимента, макар и да знаеше, че нищо не се е променило. — За „Ноубъл хаус“ — каза той, вдигайки чашата си.
Тримата отпиха, а след това Аластър Струан извади един плик.
— Това е оставката ми от шестдесетте временни поста като председател, организационен директор и директор, които заема автоматично всеки тай-пан. Назначаването ти на мое място следва също така автоматично. По традиция аз ставам председател на лондонския ни филиал… но ти можеш да ме отстраниш, когато пожелаеш.
— Отстранен си — моментално каза Дънрос.
— Щом казваш — измърмори старецът, но вратът му поруменя.
— Мисля, че ще бъдеш по-полезен за „Струан“ като заместник-директор на Първа централна банка в Единбург.
Струан се ококори:
— Какво?
— Това е една от нашите длъжности, нали?
— Да — отвърна Аластър Струан, — но защо точно там?