Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 15

Той гледаше как Армстронг се отправи към телефона и се замисли как ли се чувства един полицай при толкова много възможности за подкупи и — за милионен път — как ли се чувства човек, който е чист англичанин или чист китаец, а не евроазиатец, презиран и от двете раси.

Наблюдаваше Армстронг, който слушаше с внимание, а после, над общата врява, го чу да казва: „Не, само задръжте. Ще се занимая лично с това. Благодаря, Том.“

Армстронг се върна.

— Извинявай — каза той, тръгна покрай имиграционния кордон, мина през един коридор и влезе в залата на VIP.

Беше спретнато и просторно, с бар и хубав изглед към летището, града и залива. Залата беше празна. Само един митнически служител и един от хората на Армстронг чакаха до изход 16 — стъклена врата, която излизаше на осветената с прожектори настилка на пистата. Един Боинг 707 се приближаваше към маркировката за спиране.

— Добър вечер, сержант Лий — каза Армстронг. — Готово ли е всичко?

— Да, сър. Точно в момента „Янки 2“ изключва двигателите си. — Сержант Лий отново отдаде чест и им отвори вратата.

Армстронг хвърли един поглед на Джон Чен, знаейки, че капанът е почти затворен:

— След вас.

— Благодаря. — Джон Чен излезе на пистата.

„Янки 2“ се извисяваше над тях, замиращите му мотори издаваха вече само глух тътен. Наземен екипаж нагласяваше задвижваната е мотор стълба. През малките прозорци на кабината се виждаха слабо осветените пилоти. Малко встрани, под сянката на самолета бе спрял Ролс-Ройсът на Джон Чен, модел „Силвър Клауд“. Униформеният шофьор, китаец, стоеше до вратата, а близо до него имаше и един полицай.

Вратата на главния салон на самолета се отвори, оттам излезе стюард и поздрави двамата служители от аерогарата, които чакаха на платформата. Той подаде на единия от тях малка чанта с документите на самолета и митническите декларации и те започнаха непринуден разговор. После всички спряха. Почтително. И вежливо поздравиха.

Момичето беше високо, елегантно, изящно и бе американка.

Армстронг тихо подсвирна:

— Бартлет има вкус — промърмори Джон Чен, а пулсът му се ускори.

Наблюдаваха я как слиза по стълбата, и двамата потънали в мъжки размишления.

— Мислиш ли, че е модел?

— Поне така се движи. Може и да е кинозвезда?

Джон Чен се приближи.

— Добър вечер. Аз съм Джон Чен от „Струан“. Чакам Господин Бартлет и господин Чълък.

— О, да, разбира се, господин Чен. Много мило от ваша страна, сър, особено в неделя. Приятно ми е да се запозная с вас. Аз съм Кей Си Чолок. Линк каза, че ако вие…

— Кейси Чълък? — Джон Чен я зяпна. — А?

— Да — отвърна тя с мила усмивка, толерантно отминавайки грешното произношение. — Разбирате ли, инициалите ми са К. С, господин Чен, и оттам започнаха да ме наричат Кейси. — Тя отправи погледа си към Армстронг — Добър вечер. Вие също ли сте от „Струан“? — Гласът й беше мелодичен.

— О… извинете, това, това е полицейски началник Армстронг — заекна Джон Чен като все още се опитваше да се съвземе.

— Добър вечер — каза Армстронг, забелязвайки, че от близо тя е дори по-привлекателна. — Добре дошли в Хонконг.