Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 13

— За хиляден път ще ти кажа следното: изпратих те в Ам…

— Нека се занимавам с вложенията ни в Америка, татко. Моля те. Там има много работа! Можеш да ми дадеш няколко мили…

— Неее, този път ще ме изслушаш! Тук, тук в Хонконг и Азия печелим парите си! Изпратих те да се учиш в Америка, за да подготвя семейството за съвременния свят. Ти си подготвен и твой дълг към семей…

— Тук е Ричард, татко, и младият Кевин — Ричард е десет пъти по-способен бизнесмен от мен и е бесен, че не може да го покаже. А какво ще кажеш за чичо Джеймс?…

— Ще правиш каквото ти казвам! За Бога, знаеш, че този американец Бартлет е жизненоважен за нас. Нуждаем се от твоите знани…

— … чичо Джеймс или чичо Томас. Чичо Джеймс е най-добрият вариант за теб, за семейството и за…

— Ти си най-големият ми син. Ти си следващият глава на това семейство и следващият компрадор!

— Няма да стане, кълна се!

— В такъв случай няма да получиш нито грош повече!

— Това не е кой знае каква промяна! Получаваме само подаяния от теб, независимо от това какво си мислят хората! Какво притежаваш? Колко милиона? Петдесет? Седемдесет? Сто?

— Ако не се извиниш веднага и не престанеш да говориш глупости, смятай, че всичко е приключено веднъж завинаги. Ще те изхвърля още сега! Още сега!

— Извинявам се, че те ядосах, но никога няма да се променя! Никога!

— Давам ти срок до рождения ми ден. Осем дни. Осем дни, за да станеш почтителен син. Това е последната ми дума. Ако до рождения ми ден не станеш послушен, ще отрежа завинаги теб и цялото ти потомство от нашето родословно дърво! А сега се махай!

Стомахът на Джон Чен се сви от притеснение. Той мразеше безкрайните караници, неговия обезумял от гняв баща, жена му обляна в сълзи, уплашените му деца, тайното злорадство на неговата мащеха, на братята и братовчедите му, на техните съпруги. Завист, алчност. „Да вдървят по дяволите всички и всичко — помисли си той. — Но баща ми е прав за Бартлет, макар и не за това, за което си мисли. Не. Този път съм аз. Тази сделка. Само тази и после ще бъда свободен завинаги.“

Бяха пресекли почти цялата дълга, ярко осветена зала на митницата.

— Ще ходиш ли на състезанията в събота? — попита Джон Чен.

— Че кой няма да ходи?

Миналата седмица за огромна радост на всички мощният „Търф клъб“, имащ пълен монопол над конните надбягвания — единствената законна форма на хазарт в колонията — беше издал извънреден бюлетин: „Въпреки, че официалният сезон тази година ще започне чак на 5-и октомври, с любезното разрешение на нашия знаменит губернатор, сър Джефри Елисън Стюардс реши да обяви събота, 24-и август за Специален празник на конните състезания, за радост на всички и като поздрав към цялото трудолюбиво население, което с твърдост понася тежките последици от една от най-страшните суши в историята на страната…“

— Доколкото разбрах, твоята Голдън Лейди ще бяга в пета серия — каза Армстронг.

— Треньорът каза, че има шансове. Моля те, намини към ложата на баща ми. Ще имам нужда от твоите съвети. Ти си страхотен комарджия.