Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 121

Имаше много документи — и стари и нови — някои грижливо завързани с червена панделка, няколко малки кутийки, нов, добре смазан, зареден Маузер в кобур, кутия с патрони, огромна стара Библия с герба на фамилията Струан, гравиран върху кожената подвързия, и седем сини папки, подобни на тази, която държеше в ръката си. Той грижливо я пъхна на мястото й до останалите. Погледа ги известно време и понечи да затвори сейфа, но промени решението си в момента, в който погледът му попадна на старата Библия. Погали я с пръсти, а след това я отвори. Към празния лист — в началото със стар восък бяха прикрепени две половинки от китайски бронзови монети, счупени грубо. Явно бе, че навремето половинките са били четири, защото още личаха отпечатъците на липсващите две, както и остатъците от восъка, залепен върху старата хартия. Ръкописният текст в горния край бе изписан с красив калиграфски почерк: „Заклевам се в Господа Бога, че който и да ми даде другата половинка, на която и да е от тези монети, ще получи от мен каквото пожелае.“ Подпис — Дърк Струан, 10-и юни 1841. Под него бе подписът на Кълъм Струан и всички останали тай-панове. Последното име бе Йан Дънрос.

Срещу първото празно място, където някога бе имало монета, бе написано: „У Фанг Чой — заплатена част, 6-и август, лето Божие 1841“, отново с подписа на Дърк Струан и преподписано от Кълъм Струан с дата 18-и юни 1845. Срещу второто: „Сун Чен-ят — заплатено всичко, 10-и октомври 1911“ и подписано с главни букви — Хег Струан.

„Ех — каза си смаян Дънрос, — каква очарователна наглост — да можеш с такова спокойствие да се подписваш по този начин за пред бъдещите поколения, а не Тес Струан. Колко поколения ще има още? Още колко тай-панове ще трябва сляпо да се закълнат чрез Свещената Клетва да изпълняват заповедите на човек, умрял преди почти век и половина?“

Замислено прокара пръсти по назъбените краища на двете монети. След това с твърд жест затвори библията, остави я отново на мястото й, докосна я още веднъж за късмет и заключи сейфа. Върна картината на мястото й и се загледа в портрета, застанал пред него с ръце в джобовете. Пред огромната камина имаше стар китайски параван, а рамката й бе от тежък стар дъб, на места очукан и олющен, върху който бе гравиран гербът на фамилията Струан.

Това бе любимият му портрет на Дърк Струан и когато стана тай-пан, го взе от дългия коридор и го закачи тук на почетното място, където винаги бе висял портретът на Хег Струан. И двата бяха рисувани от Куанс. Дърк на фона на тъмночервена завеса — широкоплещест и арогантен, с черно сако с висока яка, бяла жилетка, бяла широка вратовръзка и бяла, надиплена риза. Дебели вежди, волеви нос, гладко избръснат, с червеникава коса и бакенбарди, извити чувствени устни. Когато го гледаш, усещаш как очите му се забиват в теб, а зеленият им цвят изпъква на фона на черното, бялото и тъмночервеното.

Дънрос леко се усмихна, без да изпитва страх, нито завист. Втренченият поглед на прадядо му го успокояваше повече от всичко друго — знаеше, че е обладан от неговия дух, поне малко. С полуподигравателен жест той вдигна чашата с шампанско към портрета, както бе правил много пъти: „Наздраве!“