Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 120
Джеймс Клавел
— Какво?
— Я стига, Робърт, знаеш много добре, че китайците си умират да членуват в клубове. Може би има някоя папка, може…
— Искаш да кажеш, че сте организирани в братство? В
— Казах, може би. Това са само догадки, Робърт. Казах вероятно и може би.
— Кой е Големият Дракон? Ти ли?
— Не съм казал, че има такава организация. Казах, може би.
— Има ли и други папки? Например за мен?
— Може би.
— И?
— И ако е имало, Робърт — каза нежно Брайън Куок, — щях да кажа, че си чудесен полицай, че си неподкупен, че си заложил много на фондовата борса, но си сбъркал и сега имаш нужда от някакви си двайсет хиляди, за да върнеш някои належащи дългове — и още няколко други неща.
— Какви други неща?
— Това е Китай, приятелю. Знаем почти всичко, което е свързано с
Армстронг го погледна особено:
— Защо досега не си ми казал нищо?
— И сега не съм ти казал нищо. Нищо. Казах „може би“ и повтарям — може би. Но ако всичко това е вярно… — Той му подаде папката и избърса потта от горната си устна. — Сам го прочети. Ако е вярно, значи наистина страшно сме загазили и ще трябва да работим много бързо. Това, което казах, бяха само предположения. Но не и за Крос. Слушай, Робърт, хващам се на бас хиляда срещу едно, че шпионинът е той.
10
19:43 часа
За трети път Дънрос прочете съдържанието на синята папка. Беше я прочел веднага, щом му я донесоха, а след това още веднъж на път за двореца на губернатора. Той я затвори, а съзнанието му бе изцяло обсебено от прочетеното. Намираше се в работния си кабинет, на втория етаж на Грейт хаус, която бе кацнала на един хълм високо в планината Пийк. Еркерните прозорци с оловни рамки гледаха към облени в слънце градини, а под тях, далеч надолу се виждаха градът и огромното пристанище.
Старият стенен часовник — ветеран удари осем без четвърт.
„Още петнадесет минути и гостите ще пристигнат. Започва тържеството и всички ще вземем участие в нова игра на криеница. Или може би просто ще продължим старата.“
Стаята бе с висок таван, дъбова ламперия, тъмнозелени кадифени завеси и китайски копринени килимчета. Личеше, че е мъжка стая — удобна, стара, малко овехтяла и много обичана. Той дочу глухия звук от гласовете на прислужниците на долния етаж. Някаква кола се изкачи по хълма и отмина.
Телефонът иззвъня.
— Да? О, здравей, Клаудия.
— Още не съм се свързала с Цу-ян, тай-пан. Нямаше го в офиса му. Обаждал ли се е?
— Не, още не. Продължавай да го търсиш.
— Да. Ще се видим скоро. Довиждане.
Седеше на меко кресло с широка облегалка. Облечен в смокинг, а папионката му още не бе вързана. Загледа се разсеяно през прозореца и гледката както винаги му достави удоволствие. Но тази вечер бе изпълнен с мрачни предчувствия, мислейки за Севрин, за предателя и за всички останали злини, които предвещаваше докладът.
„Какво да правя?“
— Смей се — каза на глас. — И се бори.
Стана и със спокойна походка се приближи към портрета на Дърк Струан над камината. Рамката бе тежка, позлатена и стара, тук-там малко олющена, а от едната страна закачена на скрити панти. Отмести я и отвори сейфа, който тя скриваше.
