Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 102

— Защо притиснато, доктор Менг? Притиснато от какво? А разреза?

— Може да е било причинено от някой, който здраво го е държал — каза предпазливо доктор Менг, — докато са го отрязвали.

— С какво — с нож, с бръснач или с китайски домакински сатър?

— С остър инструмент.

Брайън Куок въздъхна:

— Това може ли да предизвика смърт? Шокът? Например на човек като Джон Чен?

Доктор Менг намокри пръстите си.

— Да, възможно е. Но е възможно и да остане жив. Имал ли е някакви проблеми със сърцето?

— Баща му каза, че не е имал. Още не съм попитал личния му лекар — заминал е на почивка, но Джон винаги е изглеждал съвсем здрав.

— Вероятно такова осакатяване не би могло да убие здрав човек, но една-две седмици ще се чувства доста зле. — Докторът се усмихна широко. — Наистина много зле.

— Господи! — каза Брайън. — Можеш ли да ми кажеш още нещо, което би ми помогнало? Дали ухото е на евроазиатец или на чист китаец?

— Не. Не, по това парче е почти невъзможно. Но със сигурност не е от англосаксонец, нито от индиец, нито от негър. — Доктор Менг свали очилата си и се вгледа с късогледите си очи във високия полицейски началник. — Това вероятно ще причини големи вълнения в „Хаус ъф Чен“, а?

— Да. А също и в „Ноубъл хаус“. — Брайън Куок се замисли за момент. — Според теб този Бивш вълк, този маниак, дали е китаец?

— Почеркът би могъл да принадлежи на културен човек, да. Но също толкова вероятно е да го е написал и някой quai loh, който се прави на културен. Но това не значи, че този, който го е извършил е написал и писмото.

— Знам. Каква е вероятността Джон Чен да е мъртъв?

— От осакатяването ли?

— От факта, че Бившият вълк, или по-вероятно Бившите вълци, са изпратили ухото, преди дори да започнат преговори.

Дребният мъж се усмихна и каза сухо:

— Имаш предвид мисълта на Сън Цу: убий един, за да хвърлиш в ужас десет хиляди? Не знам. Не размишлявам върху такива неразрешими загадки. Преценявам само шансовете на коне или на акции. Какво ще кажеш за Голдън Лейди, коня на Джон Чен?

— Има огромни шансове. Определено. Както и Ноубъл Стар — на Струан, и Пайлът Фиш — на Горнт, а още повече Бътърскот Лес — на Ричард Куанг. Това е фаворитът, ще заложа на него. Но Голдън Лейди бяга много добре. Вероятно залаганията за нея ще започнат от три към едно. Фурия е и състезанието ще е добро за нея. В сухо време. Хич я няма при дъжд.

— А има ли някакви изгледи за дъжд?

— Възможно е. Казват, че се задава буря. Дори и една капка би могла много да промени нещата.

— Значи дано да не вали до неделя, а?

— Този месец няма да вали, освен ако не извадим страшен късмет.

— Е, все едно! Идва зима и тогава ще се отървем от тази проклета влага. — Доктор Менг погледна към стенния часовник. Беше 17:35. — Какво ще кажеш за едно бързо, преди да се приберем вкъщи?

— Не, благодаря. Имам още малко работа. Адски неприятна история.

— Утре ще видя дали мога да открия някакви улики по плата, хартията или другите неща. Може би някои и друг отпечатък ще ти бъде от полза — добави докторът.