Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 101

„Удвояване? Невъзможно — абсолютно, няма никакъв шанс… Освен ако има покачване на цените.“

Дънрос усети как пулсът му се ускори:

— Ако има повишаване на цените… Господи, Филип, можем да успеем!

— Да, да, съгласен съм с теб, Хонконг е узрял. — Очите на Филип Чен заблестяха и той забарабани с пръсти. — Какво количество, тай-пан?

— До послед…

Дайан прекъсна Дънрос развълнувано:

— Филип, миналата седмица астрологът ми каза, че този месец ще бъде много важен за нас! Покачване на цените! Ето какво е означавало това.

— Точно така, спомням си, че ми го каза, Дайан, Ох, ох, ох! Какво количество, тай-пан? — попита отново той.

— До последното пени! Това ще стане големият ни удар. Но до петък трябва да бъде в пълна тайна. Абсолютна — до петък. И тогава, след като затворят борсата, ще издам сделката с Бартлет…

— Ееех — изсъска Дайан.

— Да. През уикенда ще откажа да коментирам пред пресата. Филип, погрижи се да не те открият. Ще им кажа да дойдат в понеделник сутринта. Всички ще умират от нетърпение. Пак ще откажа да коментирам, но в понеделник открито ще купуваме. След това, веднага след края на работния ден, ще обявя, че сделката е сключена. А след това ще дойде вторник…

— И покачването на цените ще започне!

— Да.

— Прекрасен ден — изкряка щастливо Дайан. — И всеки ама, прислужник, кули, бизнесмен ще реши, че джосът му е чудесен и ще изтегли всичките си спестявания. Всичко ще се изкупи и всички акции ще скочат страхотно. Колко жалко, че утре няма да има уводна статия… а още по-добре предсказания на астролог в някой от вестниците… или… — Погледът й бе станал почти злобен от вълнение. — Какво ще кажеш за астролога, Филип?

Той я изгледа шокиран:

— Старият сляп Тунг?

— Защо не? Малко h’eung yau в лапата му… или обещание за няколко акции, каквито и да са те. А?

— Ами, аз…

— Остави това на мен. Старият сляп Тунг ми е доста задължен. Изпращала съм му много клиенти! И няма да сбърка чак толкова, ако каже, че небесните знамения вещаят най-големия бум в историята на Хонконг, нали?

9

17:25 часа

Полицейският патолог доктор Менг фокусира микроскопа и внимателно разгледа тънкото резенче човешка плът, което бе отрязал от ухото. Брайън Куок нетърпеливо го наблюдаваше. Докторът бе малък педантичен кантонезец с очила с голям диоптър, вдигнати на челото му. Най-после той изправи глава и очилата му елегантно паднаха на мястото си.

— Виж Брайън, възможно е да е отрязано от жив човек, а не от труп… вероятно е. Може би преди не повече от около осем или десет часа. Притиснатото място… тук погледни. — Доктор Менг посочи внимателно към обезцветеното петно отзад и отгоре. — … със сигурност ме навежда на мисълта, че човекът е бил жив.