Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 99

Но Мат изглежда беше в беда. Тайлър го бе докопал и със зверско ръмжене се опитваше да го захапе за гърлото. С див блясък в очите Бони се заозърта, за каквото и да е оръжие, изцяло забравила за сгъваемия нож в джоба си. Трескавият й поглед попадна на един клон от дъб зад нея. Грабна го и мигом се завтече към Тайлър и Мат.

Но щом стигна до тях, се поколеба. Не се осмели да замахне с пръта, за да не удари Мат вместо Тайлър. Двете момчета се търкаляха неудържимо.

Сега дойде ред на Мат отново да се озове върху гърдите на Тайлър. Притисна главата му, като се пазеше от зъбите му. Бони видя шанса си и се прицели с пръта. Но и Тайлър я видя. С изблик на свръхестествена сила той събра краката си и силно изрита Мат назад. Главата на Мат се блъсна в ствола на най-близкото дърво с трясък, който Бони нямаше никога да забрави. Глух тътен като от спукване на презрял пъпеш. После Мат само се свлече по ствола и остана неподвижен.

Изумена, Бони ахна. Искаше да се втурне към Мат, но Тайлър се изпречи пред нея, тежко задъхан, с лига от кървава слюнка, стичаща се от устата му. Сега приличаше още повече на животно, отколкото преди в гробището. И като в някакъв кошмарен сън Бони надигна своя прът, но усети как ръцете й треперят. Мат беше застинал толкова неподвижно… дали още дишаше? Бони чу хлиповете си, примесени със собственото й дишане, когато се обърна с лице към Тайлър. Сцената беше донякъде смешна: та това беше момче от нейното училище. Момче, с което тя бе танцувала миналата година на училищния бал. Как да го задържи по-далече от Мат, как да не допусне да нарани всички тях? Как може той да върши това?

— Тайлър, моля те… — започна тя в отчаян опит да го вразуми, да го възпре с молба…

— Сами сме в гората, малката — изръмжа той гърлено. Ръмжене, което едва в последния момент се преобрази в думи. В този миг Бони най-после проумя, че това не беше момчето, с което се знаеше от училището. Това беше животно. О, Господи, колко е грозен, помисли си тя. От устата му капеше оцветена в червено лига. А тези жълти очи с тесни зеници… в тях тя видя цялата жестокост на акулата, на крокодила. Цялата жестокост на животинския свят се беше събрала в тези две жълти очи.

— Някой трябваше да те предупреди — продължи Тайлър, като отпусна челюстта си. — Защото ако ходиш сама из гората, можеш да срещнеш Големия лош…

— Глупак! — довърши един глас вместо него и с чувство на благодарност, граничещо с религиозно упование, Бони зърна Мередит до себе си. Мередит, с кинжала на Стефан в ръка, който проблесна зловещо на лунната светлина.