Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 98

И да види също белите искри в очите на Клаус, когато той се хвърли върху нея. За един вцепеняващ миг тя остана втренчена в него, когато проехтя светкавица.

От безоблачното небе.

Едва по-късно Бони осъзна колко странно и плашещо беше това. До момента тя мимоходом бе забелязала, че небето е ясно и само една звезда профуча през него, а синкава назъбена мълния се спусна към вдигнатата десница на Клаус. Следващата гледка беше толкова ужасяваща, че засенчи всичко останало: Клаус задържа мълнията в дланта си, някак си я улови и я запрати към нея.

Стефан й изкрещя да бяга, да бяга! Бони го чу, докато зяпаше смаяно, цялата парализирана, след което нещо я сграбчи и изтласка настрани. Мълнията профуча над главата й със звук като от плясък на гигантски камшик. След нея се разнесе мирис на озон. Тя се просна по очи сред мъха и се претърколи, за да сграбчи ръката на Мередит и да й благодари, че я беше спасила, но откри, че не беше Мередит, а Мат.

— Стой тук! Точно тук! — извика той и отскочи встрани.

Но тъкмо тези думи я изплашиха още повече и Бони веднага се надигна и преди да се усети какво прави, тя се затича след него.

А след това всичко наоколо бе погълнато от надигналия се невъобразим хаос.

Клаус се нахвърли върху Стефан, който вече се бе вкопчил в схватка на живот и смърт с Тайлър, като го налагаше жестоко. Тайлър, отново във вълчата си форма, нададе ужасни стонове, когато Стефан го повали на земята.

Мередит притича към Каролайн, като доближи иззад комина, за да не я види Клаус. Бони видя как Мередит се добра до Каролайн. Видя и проблясването на сребърния кинжал в ръката на Мередит, миг преди да пререже въжето около китките на Каролайн. После Мередит задърпа Каролайн със себе си зад спасителното прикритие на големия комин, като наполовина я влачеше, наполовина я мъкнеше на гърба си.

Някакъв звук като от еленов рог накара Бони отново рязко да се завърти. Клаус бе нападнал Стефан с голям прът… навярно прътът досега беше лежал на земята до него. Изглеждаше остър и дълъг почти колкото пръта от ясен в ръцете на Стефан, което го правеше удобен за атака като копие. Но Клаус и Стефан още не се бяха опитали да си нанесат смъртоносни удари — засега използваха копията си като тояги. Също като Робин Худ, смътно си помисли Бони. Литъл Джон и Робин Худ. И точно така изглеждаха — Клаус беше много по-висок и едър от Стефан.

Тогава Бони съзря още нещо и изпищя, но от гърлото й не излезе нито звук. Тайлър отново се надигна иззад гърба на Стефан и се приведе, готов за скок, точно както бе направил на гробището. Стефан беше с гръб към него. А Бони не можеше да го предупреди навреме.

Но беше забравила за Мат. Броени секунди преди Тайлър да нападне, Мат сведе глава, без да обръща внимание на кучешките зъби и ноктите на чудовището срещу себе си, и го повали с първокласен сблъсък, достоен за най-добрите защитници в американския футбол. Тайлър отхвръкна някъде настрани, но Мат се стовари върху него.

Бони беше окончателно зашеметена. Толкова много схватки и изненади. Мередит прерязваше въжето около глезените на Каролайн, Мат налагаше Тайлър тъй безмилостно, че ако беше на футболното игрище, непременно щяха да го дисквалифицират завинаги. Стефан пък се въртеше като вихър, размахвайки като тояга копието си от бял ясен с удивителна ловкост, сякаш цял живот бе тренирал бойни изкуства. Но Клаус се смееше неистово, изпаднал в делириум, сякаш безкрайно развеселен от това физическо упражнение, докато си разменяха удари със смъртоносна скорост и точност.