Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 84

Бони видя всичко.

Беше странно, но след като се отдръпна, за да остави Стефан насаме с Елена, тя сякаш престана да присъства в съня. Все едно вече не беше участник в драмата, а свидетел на сцената, която се разиграваше. Можеше да наблюдава случващото се, но не можеше да предприеме нищо.

Накрая се изплаши. Не беше достатъчно силна, за да задържи съня и накрая цялата сцена експлодира, като я изхвърли от съня й. И така отново се озова в стаята на Стефан.

Той лежеше проснат на пода и приличаше на мъртвец. Толкова пребледнял, толкова неподвижен. Но когато Бони го докосна и се опита да го довлече до леглото, гръдният му кош се надигна и тя чу как той си поема дъх.

— Стефан? Какво ти е?

Той се огледа с див блясък в очите, сякаш се опитваше да намери някого.

— Елена! — извика, а после млъкна, като си спомни по-ясно връщането си.

Лицето му се сгърчи. За един ужасен миг Бони очакваше той да се разплаче, но Стефан само затвори очи и стисна с длани главата си.

— Изгубих я. Не можах да я задържа.

— Зная. — Бони го погледна за миг, а после събра смелост, коленичи пред него и докосна раменете му. — Съжалявам.

Той вдигна рязко глава. Зелените му очи бяха сухи, но зениците толкова огромни, че изглеждаха почти като черни. Ноздрите му трептяха, устните му се отдръпнаха, за да оголят зъбите му.

— Клаус! — Изплю името, като че ли бе някакво проклятие. — Видя ли го?

— Да — кимна Бони и се отдръпна назад. Преглътна с усилие, а стомахът й се сви. — Той е луд, нали, Стефан?

— Да — той се изправи. — И трябва да бъде спрян.

— Но как? — След като видя Клаус, Бони беше поизплашена от когато и да било и съвсем неуверена. — Какво може да го спре, Стефан? Никога не съм усещала нещо подобно на онази Сила.

— Но ти не чу ли?… — Стефан бързо се извърна към нея. — Бони, нима не успя да чуеш какво ми каза Елена накрая?

— Не. Какво искаш да кажеш? Нищо не чух. Точно тогава се разрази страхотна буря.

— Бони… — Стефан зарея поглед някъде надалеч, унесен в размисъл, след което заговори като че ли на себе си: — Това може да означава само едно: вероятно и той не е чул последните й думи. Следователно той не знае и няма да се опита да ни спре.

— Какво не знае той, Стефан? За какво говориш?

— За това да намерим някоя негова жертва. Слушай, Бони, Елена ми каза, че ако успеем да намерим оцеляла жертва на Клаус, ще открием начина как да го победим.

В главата на Бони сега цареше пълна бъркотия.

— Но… защо?

— Защото вампирите и техните донори — по-скоро техните жертви — си споделят духовни преживявания, макар и съвсем закратко, докато си разменят кръв. Понякога се случва по този начин донорите да успеят да узнаят някои неща за вампирите. Невинаги, но все пак се случва. Това може да се е случило и с Клаус, и Елена го е знаела.

— Това звучи много добре… но има един малък проблем — додаде Бони троснато. — Ще бъдеш ли така любезен да ми съобщиш кой, за Бога, би оцелял след нападение на Клаус?

Тя очакваше Стефан да изпадне в отчаяние, но не стана така.