Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 81
Л. Дж. Смит
— Клаус — заговори русокосият спокойно, сякаш се съгласяваше с нещо. — Така впрочем ме наричаше тя. Върна се при мен, след като някакви две италиански момчета я бяха изоставили. Тя направила всичко за тях — превърнала ги във вампири, дарила им вечен живот, но те се оказали неблагодарни и я изхвърлили от живота си. Много странно.
— Не беше така — процеди Стефан през зъби.
— Но още по-странно е, че тя никога не превъзмогна привързаността си към теб, Салваторе. Особено към теб. Постоянно правеше сравнения между мен и теб, при това доста неласкави за мен. Опитах се да й налея малко разум в главата, но така и не успях напълно да я убедя. Може би просто трябваше собственоръчно да я убия. Не зная. Но вече бях свикнал тя да се навърта край мен. Катрин никога не е била особено умна. Но изглеждаше страхотно и знаеше как да се забавлява. Аз я научих как да извлича наслада от убийствата. Накрая тя малко превъртя, но какво от това? Държах на нея не заради ума й.
В сърцето на Стефан вече нямаше дори и следа от любовта му към Катрин, но той откри, че все още мразеше мъжа, който бе виновен да стане такава.
— Аз? Защо да съм аз? — Клаус посочи с недоумение към гърдите си. —
— Само да можех — прошепна Елена, като надигна глава и изгледа с омраза русокосия.
— О, добре. Междувременно аз се погрижих за твоите приятелки. Дочух, че Сю била много сладка кукличка. — Облиза устните си. — А пък Вики беше възхитителна. Деликатна, с прекрасна фигура, ухаеща чудесно. И повече приличаше на деветнадесет, отколкото на седемнадесетгодишна.
Стефан направи крачка напред, но Елена го спря.
— Стефан, недей. Това е негова територия, а психичните му сили са по-могъщи от нашите. Сега той контролира положението.
— Именно. Това тук е моя територия. Територия на нереалността. — Клаус отново се захили с психарската си усмивка. — Където се сбъдват най-откачените ти кошмари, при това без никакви задръжки. Например — обърна се към Стефан — ще ти хареса ли да видиш как изглежда в момента, точно в този миг, твоята любима? Без грим?
Елена издаде слаб звук, почти като стенание. Стефан я притисна по-силно.
— Доста време изтече, откакто умря, нали? Почти шест месеца май? Знаеш ли какво се случва с тялото, след като престои шест месеца в земята? — Клаус отново облиза устни.
Сега Стефан разбра накъде биеше Клаус. Елена потръпна и сведе глава, докато се опитваше да се отскубне от прегръдката му, но ръцете му здраво я стискаха.
— Всичко е наред — рече той тихо. После се обърна към Клаус: — Ти нещо се бъркаш. Аз не съм човек, който се крие в сенките при вида на кръв. Зная много за смъртта, Клаус. С това няма да ме изплашиш.