Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 80
Л. Дж. Смит
Елена поклати глава, но не в знак на отрицание, а в знак на поражение. Отпусна глава върху рамото на Стефан. Той закри косата й с ръце, за да предпази всяка частица от нея от този луд.
— Искам да узная — кимна Стефан, като се вгледа в русия мъж над главата на Елена.
— Не мога да си обясня защо не попита първо мен — отвърна непознатият, като се почеса със средния си пръст по брадата, — вместо да питаш другите. Аз съм единственият, който може да ти отговори. Тук съм много отдавна.
— Колко отдавна? — запита Стефан, но видът му издаваше, че е впечатлен.
—
Стефан кимна бавно.
Той бе слушал за Древните. Вампирите си разказваха за тях шепнешком, но Стефан всъщност нито веднъж не беше срещал някого от тях. Всеки вампир е бил създаден от друг вампир вследствие на разменянето на кръв. Обаче някога, много назад във времето, са съществували Истинските, които
— Помагах да рухне Римската империя — продължи русокосият унесено. — Тогава ни наричаха варвари… защото нищо не разбираха! Това бе война, Салваторе! След това никога не е имало нещо подобно. По това време Европа беше вълнуващо място. Реших да се поразходя из провинцията и да се позабавлявам. Странна работа, Салваторе, но хората всъщност никога не са се чувствали добре в мое присъствие. Обикновено побягват или вдигат срещу мен кръст. — Той поклати глава. — Но накрая се появи една жена и поиска помощта ми. Тя беше прислужница в дома на един барон, а нейната млада господарка беше болна. Каза ми, че господарката й умирала. Искаше аз да й помогна. И така… — Отново се усмихна, като усмивката му ставаше все по-широка, чак непоносима. — И аз го направих. Тя беше прекрасно малко бижу.
Стефан се извърна рязко, за да отдалечи Елена от русокосия. Трябваше да се досети. Сега парчетата от мозайката се подредиха. Смъртта на Вики, както и смъртта на Сю би трябвало да го насочат към него. Той бе сложил началото на веригата от събития, които свършваха тук.
— Катрин — промълви Стефан, като повдигна глава, за да погледне русокосия. — Ти си вампирът, който е променил Катрин.
— За да спася живота й — припомни русокосият, сякаш Стефан беше глупак, който не можеше да си научи урока. — Който твоята малка приятелка тук отне.
Как беше името му? Стефан се опита да си припомни. Знаеше, че веднъж Катрин му го бе казала и дори описа как е изглеждал този мъж. В спомените си от онова време още чуваше гласът на Катрин: